Макс кимна към изображението на войниците, които се мотаеха около носа.
— Трябва да изчакаме, докато тия задници се разкарат, за да изпомпаме достатъчно баласт и да отворим вратите на басейна.
Хуан кимна.
— Подозирам, че ще започнат търсенето още днес. Така че щом си тръгнат, започваме да действаме. Когато Тамара се събуди, попитай я дали иска да дойде с нас. Най-малкото, което можем да направим, е да й покажем легендарния кораб със съкровището, преди да го унищожим.
Хенли за пръв път чуваше за това и известно време гледа втренчено Хуан, преди да разбере логиката.
— Да, вярно, че ще е срамота, но ти си прав. Друго не може да се направи. Не можем да дадем на китайците и най-малкото доказателство в подкрепа на териториалните им претенции.
Час по-късно Хуан освободи ключалките, които придържаха десетметровата „Дискавъри 1000“. Триместната миниподводница нямаше спасителен люк, но така или иначе никой нямаше желание да плува във вода с температура около нулата.
Кабрило се настани на наклонената седалка на кормчията, а Тамара седна до него. Линда Рос беше изтеглила печелившия номер да ги придружи, макар че при тази температура не беше сигурна дали е чак такава късметлийка.
— Не можем ли да вдигнем температурата с няколко градуса? — попита тя.
— Съжалявам, но заливът, който открихме на сателитната снимка, е на границата на нашия обхват. За нас е по-важно да стигнем и да се върнем, отколкото мимолетното удобство.
— Китайците няма ли да са вече там? — попита Тамара. Тя беше увита в арктическата си канадка, а с друга беше загърнала дългите си крака.
— Не, те тръгнаха в погрешната посока. Тук има два залива с приблизително еднаква форма. Един в източна, а другият в южна посока. Благодарение на трупа, който Линда и екипът й намериха в изследователската станция „Уилсън-Джордж“, знаем, че останките трябва да са в тази посока. Тези хора ще прекарат следваща седмица в претърсване на район на петдесет мили от правилното място.
През следващите няколко часа плаваха на шест метра дълбочина. Тъй като полярното слънце беше много слабо, дори толкова плитко, водата беше почти черна. За да управлява подводницата, Хуан разчиташе на сонарната и лидарната17 система. Поне водата беше спокойна. Ако времето беше лошо, плаването толкова близо до повърхността щеше да е кошмарно.
Линда и Хуан се погрижиха Тамара да не скучае, като й разказаха някои от по-щурите изпълнения на Корпорацията и внимаваха да обрисуват Макс от най-хубавата му страна. Пиха подсладен чай и хапнаха сандвичи, приготвени в камбуза на „Орегон“, където храната беше на световно равнище.
— Навигационният компютър казва, че навлизаме в залива — съобщи Хуан на своите спътнички. — Тук дълбочината е триста метра, но после дъното започва рязко да се издига.
Беше се чудил къде в подобното на фиорд заливче може да е потопен китайският кораб. Предположи, че се го направили възможно най-близо до брега. Смяташе, че е открил най-доброто място на сателитната снимка. Имаше нещо като плаж, или поне район, където извисяващите се глетчери и планини бяха много по-ниски.
Той насочи подводницата към входа на залива и заложи курс до самото място. Не изпускаше от поглед екрана на сонара със странично сканиране. Както беше предположил, дъното се издигаше под ъгъл повече от шейсет градуса. Склонът беше скалист и ако излизаше над водата, щеше да е невъзможно да го сканират.
— Не мога да повярвам, че правим това — повтори Тамара за трети или четвърти път. — Само преди няколко дни бях напълно уверена, че адмирал Цаи Сонг и „Спокойно море“ са просто легенда, а сега може би ще видя кораба с очите си.
— Ако извадим късмет — укроти ентусиазма й Хуан. — За петстотин години може да са се случили много неща. Ледът може да го е стрил на клечки за зъби.
— Смяташ ли, че това се е случило?
— Не мисля. Ерик и Марк, запознахте се на мостика…
— Двамата с вид на малолетни?
— Те са отлични изследователи и прегледаха архивите от Международната година по геофизика през 1957–1958 година — тогава за последно са правени замервания в този район. Планините около залива не се споменават, но екип изследователи проучил глетчерите и открил, че са най-бавно движещите се на целия континент. Ако корабът лежи достатъчно дълбоко, нищо не може да му е станало, дори ако водата е замръзвала.
17
Лидарът е уред, който работи на същия принцип като радара, но използва вместо радиовълни лазерен лъч. — Б.пр.