— Председателю — обърна се Линда към Хуан, — и ти ли ще се държиш като сексист?
— Единствената жена, която обичам повече от теб, е мама.
Другите се изсмяха подигравателно. Линда се усмихна.
— Печелиш.
— Я ми припомни защо те обичам толкова много? — каза Хуан.
— Защото открих, че на сто и шейсет километра южно оттук се намира норвежка китоловна база, изоставена през 30-те години.
— Нямаме нужда от китови кости.
— Не избързвай. Запазена е като паметник — продължи тя, — защото има църква и гробище, което е вечното обиталище на двайсет и седем китоловци.
Хуан скочи на мига и лепна една целувка на кадифената й буза. Мигрената му изведнъж изчезна и плащаницата, която сякаш го беше обгърнала, се вдигна. Онова, което го бе притеснявало най-много, беше мисълта, че ако не намерят осемнайсет скелета, ще трябва да изоставят чуждестранните учени на произвола на съдбата. Съмняваше се, че те ще бъдат аржентински приоритет, щом обстановката започне да се нажежава. Затова да ги изоставят тук означаваше да ги осъдят на смърт.
— Председателю, прихванах съобщение от китайското товарно корабче — обади се Хали.
— Заглуши го!
Той затрака по клавиатурата.
— Изолирах честотата. Вече са неми. Компютърът ще ги следи автоматично, когато търсят сигнал нагоре-надолу по скалата и ще ги заглушава.
— Окей. Ако имат някакви новини за докладване, ще трябва да се върнат в базата. За по-малко от минута решихме два проблема. Добра работа!
Макс и Тамара влязоха безгрижно в оперативния център. Ръцете им бяха толкова близо, че нямаше как да не са вървели ръка за ръка. Жабокът и принцесата, помисли си Хуан с усмивка.
— Съвсем навреме, приятелю.
Хенли го погледна така, както купувачът гледа продавач на стари автомобили.
— Имам неприятно предчувствие за тази операция.
Кабрило му се усмихна широко.
— Така и трябва. Искам да играеш ролята на Иван Грозни и да идеш да ограбиш едно гробище.
Тамара се ококори.
— Искаш да ограби гробище?
— Знаеш ли — поклати глава Макс, — трябва да призная, че тази част от операцията е неосъществима.
— Хайде, хайде — закачи го Хуан. — Чист въздух, открито небе, разложени норвежци. Направо ще си отживеете.
— За какво говорите? Какви разложени норвежци?
Макс се зае да й обясни.
— За да спасим заложниците, без аржентинците да разберат, трябва да оставим нещо, което да ги заблуди.
— Е и?
— Щом ги изведем от сградата, ще я запалим — намеси се Хуан. — Ще намерят осемнайсет комплекта овъглени кости. Само патолог би могъл да установи, че това не са бившите заложници. Слава Богу, че екипите за презимуване са малки, иначе щеше да се наложи да измислим друг начин.
— Например? — заинтересува се тя.
— Може би малка ядрена бомба…
Тамара вече беше видяла достатъчно и нямаше да се изненада, ако говореха сериозно.
Хуан я дари с вълча усмивка и тя погледна Макс за помощ, но той само вдигна рамене.
— Предполагам, че хубавото в това намерение е, че възнамерявате да използвате малка бомба… — каза тихо тя.
Линда я прегърна, за да й вдъхне увереност, че сред тези луди глави има и разумни създания.
— Не се тревожи, знаем какво правим!
— Радвам се, защото аз нищо не разбирам.
Хенли тръгна двайсет минути по-късно с моторница с твърд корпус и надуваеми бордове. Той и екипът му от четирима души се стрелнаха право в морето в продължение на около пет мили, преди да завият на юг, така че да не ги видят от аржентинската база. Сред оборудването Макс беше взел и помпа под високо налягане с бензинов двигател, с която възнамеряваше да изрови скелетите. Струята гореща вода, която тя изстрелваше, можеше да достигне налягане двеста седемдесет и пет бара — повече от достатъчно да разтопи вечно замръзналата земя, която покриваше скелетите. Затова преди да тръгнат, той подхвърли:
— Никакви кирки и лопати за любимия син на мама Хенли.
Днешната задача на Хуан определено беше по-трудна. Тъй като китайците претърсваха залива, Майк Троно и неговият екип не можеха да подновят работата си. Затова миниподводницата „Номад“ с нейния въздушен шлюз беше свободна. Беше достатъчно сумрачно, за да не ги видят, а шумовете от аржентинските петролни платформи и издигащите се във водата въздушни мехурчета щяха да осигурят звуково прикритие за неговата работа.