Вълните нахлуха със съскане и пяна и водата се изкачваше по тялото му, притискайки сухия неопрен в краката му с нарастване на налягането. Температурата й беше приятна, но той не изключваше вероятността да попадне на ледени джобове, когато излезе. Видя, че Еди го гледа през малкото прозорче на вратата на шлюза, и направи традиционния водолазен знак, че всичко е наред. Еди му отвърна със същото.
Миг по-късно водата стигна до тавана. Хуан се протегна нагоре, за да отвори външния люк. Няколко останали мехурчета въздух се откъснаха от неопрена, когато се раздвижи. Изкатери се от подводницата, като не забравяше да държи главата си наведена и прожекторите насочени надолу, а не към повърхността. Беше почти сигурен, че аржентинците не са оставили наблюдатели при тези ниски температури, но и вечерта с Линк не смятаха, че ще налетят на постови.
Леките вибрации, които се усещаха във водата, бяха причинени от електроцентралата на крайцера, която произвеждаше достатъчно енергия, за да работят всички системи. Главните двигатели бяха изключени. Разбра го още като видя колко малко пушек излиза от наклонения димоход на крайцера.
Скочи от люка и се понесе надолу в елегантна крива. Краката му стъпиха на дъното и вдигнаха малък облак тиня, която скоро се разнесе. Един от шестте дебели тръбопровода за топъл въздух беше вляво от него и изпускаше завеса от малки сребристи мехурчета.
Хуан насочи вниманието си към котвата на „Адмирал Браун“. Беше дълга около два метра и половина и сигурно тежеше не по-малко от четири тона — напълно достатъчна маса, за да държи кораба на място при приливите и отливите. Допълнителна дължина на веригата лежеше до нея на ръждива купчина.
— Как си? — попита Ерик.
— Засега няма проблеми. Оглеждам котвата.
— И?
— Би трябвало да успея да я освободя от веригата. Прикрепена е с два шегела и болтове с гайки.
Кабрило се наведе над котвата и измъкна френски ключ от колана с инструменти. Постави челюстите му върху главата на първата гайка и с палец започна да наглася размера на отвора, докато не прилепна напълно. Гайката се съпротивляваше упорито. Малки люспи боя се откъснаха и заплуваха нагоре, когато тя се завъртя няколко градуса, но не помръдна повече. Хуан я мъчи всякак, докато най-накрая стъпи на котвата и така напъна ключа, че щеше да припадне. Гайката отново се завъртя с няколко градуса. След десет минути напъване той успя да я отвие. След това спря да си поеме дъх. Беше станал вир-вода.
— Ерик, спри топлата вода. Ще пукна от жега.
— Готово.
Следващата гайка се разви с такава готовност, че след малко можеше да я отвие с пръсти. Третата и четвъртата не бяха толкова любезни, но никоя не се оказа така трудна като първата. Той върна ключа в халката на колана и измъкна гумения чук. Искаше да избегне всякакъв шум. Замахна към единия от болтовете. Водата му пречеше, но ударът се оказа достатъчно силен, за да избута болта около два сантиметра от мястото му. Още три удара и той почти излезе от ушите на шегела. Хуан повтори операцията с другите болтове, изваждайки ги почти до края. Сега котвата щеше да удържа кораба срещу нормалното въздействие на течението на водата, но всеки по-силен тласък щеше да измъкне четирите болта и крайцерът щеше да бъде оставен на прищевките на морето.
— Това е. О, боже!
— Какво има?
— Едва не попаднах в джоб с ледена вода. Ужасно нещо.
— Да пусна ли пак топлата вода?
— Не, течението го отнесе.
Хуан закрачи по морското дъно към миниподводницата, като събираше с ръка „пъпната връв“, за да не се оплете.
Откачи буксирното въже от въглеродни нишки и го завлече обратно до котвата. Добави малко въздух в своя компенсатор на плаваемостта, за да улесни издигането си, и започна да се катери, местейки ръце по нея. Засега остави въжето на дъното.
Спря да си почине, когато стигна до кила на сто и двайсет метровия боен кораб. Той беше боядисан с червена боя против налепи и почти не беше засегнат от морски обитатели. Следващата му задача беше да закрепи към носа с точкова заварка осем стоманени монтажни планки със скоби. Затова носеше двата резервоара на гърба си. Вътре бяха мощните акумулатори на ръчния електрожен. Обикновено използваха това съоръжение, когато се налагаше да правят бързи ремонти на „Орегон“.