Някой почука на вратата.
— Влез — подвикна Ларета.
На прага се появи Ли Фонг, началникът на китайския изследователски екип. На лицето му грееше широка усмивка.
— Как си, Фонг? — попита Луис.
— Много добре. Намерихме „Спокойно море“.
Директорът подскочи от мястото си.
— Толкова бързо? Това е прекрасно. Ето, заповядай, почерпи се с една от моите пури. — Той измъкна от долното чекмедже бутилка коняк и картонени чашки.
— Аз обикновено не пуша, но по този случай… — усмихна се любезният китайски инженер.
— Сигурен ли си, че си открил точно „Спокойно море“?
Ли извади джобния си компютър и намери една снимка. После подаде малкия уред на Еспиноза.
— След като получихме силен сигнал от сонара, спуснахме подводна камера. Признавам, че резолюцията не е много висока, но това е десният борд на една от най-големите джонки, строени някога.
На Хорхе снимката му се стори като тъмно петно на по-светъл фон.
— Приемам казаното на доверие.
— Повярвай ми. Това наистина е „Спокойно море“. Утре ще се гмурнем до останките и ще извадим неопровержими доказателства. Опитах се да докладвам резултатите още докато бяхме в морето, и да поискам веднага да изпратите водолази, но не можахме да предадем съобщението. — Той взе чашката, която Ларета му подаваше.
Еспиноза отказа.
— Дежурен съм.
— Ти губиш. — Директорът вдигна чашата и му кимна, след това я вдигна към Ли Фонг. — Поздравления. От този момент вече никой не може да поставя под съмнение нашите права върху тази земя и богатствата в недрата й. Момчета, честно да си призная, откакто започнахме строителството, винаги съм се страхувал, че операцията ще бъде разкрита и ще ни изритат от тук. Е, това вече не може да се случи. Ще останем тук завинаги!
— Свърза ли се с твоите шефове? — попита Еспиноза китаеца.
— Да, преди малко. Те са много доволни. — Той сияеше. — Прекият ми началник ми обеща орден и че нашата фирма винаги ще получава държавни поръчки.
— Сигурно ще ти вдигнат яко заплатата — каза Ларета и му сипа още бренди в чашата. — Накарай ги да разберат, че го заслужаваш.
— Да, точно това възнамерявам да направя. О, щях да забравя. Корабът на брега.
— Какво за него? — попита рязко Еспиноза. Все още изпитваше подозрения към този скитник.
— Откачил се е от брега и сигурно ще заплава отново.
— Някакъв пушек от димохода?
— Не, не. Има силен крен на едната страна и смятам, че скоро ще се обърне.
Еспиноза съжали, че не бе позволил на сержант Лугонес да заложи няколко заряда и да вдигне кораба във въздуха. Още не беше късно. Можеше да помоли капитана на „Гилермо Браун“ да потопи старото корито с една ракета, но знаеше, че няма приемливо оправдание за изразходването на толкова скъпо въоръжение. С малко късмет бурята щеше да потопи кораба или щеше да го отнесе толкова навътре в морето, че нямаше да има защо да се тревожи за присъствието му.
— Господин Ларета, ще ми налееш ли още малко от това бренди?
— С най-голямо удоволствие. — Луис сипа още една порция в хартиената чаша.
Изведнъж майорът скочи на крака. Нещо не беше наред. Имаше някакво предчувствие, което го караше да тръпне от нерви. Американците щяха да дойдат. Тази нощ или утре, когато започне бурята, и щяха да съсипят всичко, с което тези двамата се гордееха.
— Господа, трябва отново да ви напомня, че докато светът не признае формално Антарктическия полуостров за суверенна аржентинска територия, ние ще сме в опасност.
— Хайде, майоре. — Ларета не можеше да носи на алкохол и вече завалваше думите. — Няма нищо лошо да отпразнуваме нашия успех.
— Може би, но си мисля, че малко избързвате. Съобщи на работниците, че полицейският час започва след час и изключения няма да се правят. Хората ми ще патрулират със заповед да стрелят. Разбра ли?
Това накара Ларета да изтрезнее.
— Да, господин майор. Полицейският час започва след час.
Еспиноза се обърна и излезе от кабинета. От пристигането им той доста измъчваше войниците са, а тази вечер щеше да ги натовари още повече. Когато с Раул ги разположеха на позиции, нямаше да остане и сантиметър неохранявано пространство около петролния терминал и тъй като познаваше склонността на американците да спасяват заложници, щеше да удвои и охраната на учените.