Хуан отдръпна правия бръснач от шията си и го потопи в медната мивка. Острият наклон на „Орегон“ го принуждаваше да се държи с другата ръка за стената. Прокара бръснача още веднъж по бузата си, изплакна острието и внимателно го подсуши с меха хавлиена кърпа. Дядо му беше бръснар и от него знаеше, че бръсначът остава дълго остър, когато не го прибираш мокър.
Натисна повдигача, за да изпразни мивката, и взе да плиска лицето си с вода. Погледна се в огледалото над тоалетната масичка. Гордееше се с решението, което взе, макар да знаеше, че би трябвало да поемат към Южна Африка, където им бяха гарантирани по пет милиона седмично за нищо работа — трябваше да наглеждат един държавен глава, който нямаше врагове.
Подсуши лицето си с кърпа и облече тениска. Бяха пуснали слабо отоплението, но въпреки това ръцете и гърдите му бяха настръхнали.
Влезе с подскоци в дрешника, за да си избере протеза за днешната мисия. Имаше пет. Бяха подредени на пода като леви каубойски ботуши. Няколко минути по-късно свърши с обличането и тръгна към басейна за спускане на вода. Знаеше, че трябва да хапне нещо, но стомахът му беше прекалено свит.
Подводният оперативен център кипеше от активност. Инженери и техници работеха по номада, който току-що бе докарал Троно и групата му. Майк докладва, че експлозивите са поставени и готови за взривяване. Екипът му беше пробил отвори от долната страна на глетчера, увиснал над залива, и ги бяха напълнили с достатъчно експлозиви, за да срутят стотици хиляди тона лед.
Хуан прехвърли картината от няколко външни камери на един от компютрите в центъра. Снежни вихрушки се стоварваха върху кораба от всички страни, а вятърът постоянно сменяше посоката си. В морето бушуваха вълни, които се изстрелваха достатъчно високо, за да се стоварят на палубата. Когато се блъскаха в брега, имаха силата да търкалят скали с тегло стотици килограми като камъчета. Той превключи на метеорологичната карта. Температурата беше минус дванайсет, но силният вятър я беше смъкнал на под трийсет.
Няколко минути по-късно се появиха Еди Сенг и Линк. Заради броя на пътниците, крито се надяваха да докарат на кораба, групата нападатели трябваше да е малка. Номадът беше конструиран за десет души, но някак си трябваше да побере двайсет и един.
Отново носеха арктическо облекло, което приличаше на облеклото на аржентинските войници. Бяха взели за учените допълнителни канадки в непромокаеми торби, завързани за подводницата. Друга подобна торба беше пълна с костите на починалите норвежци. Хуан все още не знаеше какво да направи за изкупление, че е нарушил вечния им покой.
Морис се появи до него с поднос за сервиране. Часът беше три сутринта, но той изглеждаше свеж и безупречно облечен, както винаги.
— Капитане, зная, че рядко хапвате преди мисия, но сега трябва. При тези атмосферни условия тялото прекалено бързо изгаря калориите. Не зная дали съм го споменавал, но аз бях в Кралския флот, когато аржентинците навириха носове в Южния Атлантически океан. Момчетата, които превзеха Южните Сандвичеви острови, се върнаха вкаменени като Стоунхендж.
Свали капака и поднесе на Хуан омлет с шунка и гъби. Ароматът сякаш развърза възлите в стомаха му, но и му напомни нещо, което беше забравил, затова изпрати Морис обратно в кухнята.
Спускането на вода мина гладко и скоро вече плаваха. Първият признак, че са настъпили някакви промени, се прояви, когато минаха близо до „Адмирал Гилермо Браун“. Въпреки множеството други шумове Хуан чу, че са пуснали главните двигатели. Шумът и вибрациите се носеха из водата и отекваха в стоманения корпус на подводницата. Това нямаше да промени плановете им, но той го прие като лош знак.
За разлика от предишния път, когато бяха пристанали при транспортните корабчета, сега изплаваха в далечния край на кея, по-близо до мястото, където бяха затворниците. Воят на бурята заглуши шума от излизането на „Номад“ на повърхността.
Само миг по-късно Линк отвори люка. Той изчезна, докато Хуан си обличаше канадката и нагласяше очилата, и се върна бързо.
— Имаме проблеми.
— Какво става?
— Огледах кея с правия бинокъл за нощно виждане и преброих трима постови.
— В нощ като тази? — удиви се Еди.
— Точно защото е такава нощ — обясни му Хуан. — Ако бях на мястото на Еспиноза, щях да предположа, че бурята ще се използва за атака, и щях да разположа хората си.
Хуан взе бинокъла от него и сам провери положението, легнал по корем на кея. Видя войниците, а когато огледа по-внимателно базата, забеляза сенки, които се движеха нагоре-надолу. За минута преброи не по-малко от десет постови.