— Слушам.
Хенли се опита да се свърже с Кабрило на всяка честота, но не получи отговор. Предчувствието му подсказваше, че Хуан не е успял да се измъкне, преди заводът да избухне. Беше се пожертвал, за да изпълнят планираната операция.
В аржентинската база цареше пълен хаос. Лейтенант Хименес не можеше да открие майора, а дисциплината на хората му бе започнала да се изпарява. Това беше началото на американското нападение, но мнозина бяха изоставили своите постове, за да зяпат пожара. Той им крещеше да се връщат по местата си и да се приготвят за предстоящото сражение. Подофицерите също се включиха в крещенето и скоро войниците бяха принудени да се върнат към задълженията си.
Петролните работници пренебрегнаха изискванията на полицейския час и започнаха да извират от спалните помещения, за да видят какво става. Когато Хименес им се развика да се прибират вътре, те го обсипаха с ругатни. Няколко минути след първия взрив навън вече имаше повече от сто души.
Един ефрейтор се приближи и отдаде чест.
— Лейтенанте, не са американците.
— Какво? Какви ги дрънкаш?
— Да, господин лейтенант, не са американците. „Гилермо“ скъса котвата и течението и вятърът го отнесоха към голямата преработвателна фабрика. Той предизвика взрива.
— Сигурен ли си?
— Видях го с очите си. Почти една четвърт от кораба се е забила в сградата.
Хименес не можеше да повярва.
— Виждал ли си майор Еспиноза?
— Не, не съм.
— Ако го видиш, кажи му, че отивам да проуча ситуацията.
— Слушам.
Хименес точно се готвеше да пресече напряко през базата, когато чу трещене на автомат и хукна в посоката на стрелбата.
Когато пламъците от взрива се издигнаха към раздираното от бурята небе, Линк подкара бившите затворници към входното фоайе, а Еди подпали желето. Нещата се развиха дори по-добре, отколкото се беше надявал. Талашитът бе най-евтиният облицовъчен материал и се правеше от стърготини и лепило, което гори много силно. След секунди помещението се изпълни с гъст дим и пламъци.
Еди се огледа, за да е сигурен, че всички са навън, и забърза през караулното, където спяха пазачите. Остави вратата отворена, за да може чистият въздух да ги събуди и да осигури кислород за пламъците.
Както Кабрило предвиди, аржентинците временно изгубиха контрол върху положението. Войниците бяха напуснали своите постове и се бяха смесили с цивилните, които гледаха пожара.
На около осемстотин метра по-нататък преработвателната фабрика грееше в оранжево и жълто през завесата на сипещия се сняг. Еди нямаше нужда да се уверява отблизо, че сградата е напълно унищожена. Без това съоръжение гаучосите нямаше да могат да осигуряват енергия за базата си. В един изпълнен с пламъци миг Корпорацията превърна аржентинците от господари на Антарктическия полуостров в хора, които се нуждаят от спешна евакуация.
С надеждата им, че ще могат да анексират този район, беше свършено. Светът нямаше да стои безучастно и да им позволи да възстановят загубеното.
Сега оставаше само да се измъкнат със заложниците.
Не му се нравеше, че са такава голяма група, но изглежда никой не ги забелязваше. Всички бързаха към големия пожар, за да видят какво се е случило.
Той докладва на „Орегон“ и беше не по-малко разстроен от Макс от изчезването на Хуан. Но познаваше председателя и беше почти сигурен, че в момента той се качва в миниподводницата.
Продължиха да напредват бързо. Сградите бяха гъсто една до друга и беше само въпрос на време да попаднат на постови.
Линк му беше отстъпил водачеството, така че щом стигнат до „Номад“, Еди да се качи пръв и да седне на пулта за управление, без да се налага да лази по гостите им.
Видяха постови, който стоеше с гръб към тях. Кеят беше на по-малко от деветдесет метра разстояние.
Войникът по-скоро усети, отколкото чу приближаването им и се завъртя с готов за стрелба автомат.
— Ягуар — извика той.
— Капибара — отговори Еди.
Войникът попита нещо. Сенг не говореше испански и осъзна, че щеше да е по-добре Линк да бе останал начело. Сложи ръка на качулката си, сякаш не беше чул въпроса, а войникът се приближи, за да огледа хората с него. Макар да бяха безформени с дебелите канадки, трима души бяха много по-ниски от останалите. Достатъчно ниски за жени, каквито в базата нямаше.
Войникът отиде право при русата, която се казваше Сю, бутна назад качулката й и откри пълничкото й лице. После вдигна автомата и го насочи право в челото й. Така и не разбраха дали наистина се готвеше да я застреля, защото Линк го повали с къс откос от три куршума.