Мъжете носеха дебели само няколко микрона черни водолазни неопрени не толкова да не им е студено — водата беше топла, а за да скрият бялата си кожа. Водолазните им обувки бяха с дебели каучукови подметки и свалящи се плавници, ако се наложеше да излязат бързо от водата.
— Нямаше да е зле, ако можехме да свършим тази работа по-близо до границата — отбеляза Джери Пуласки.
— Прав си — съгласи се Хуан и потисна усмивката си.
Сателитните снимки показваха, че следващият град надолу по течението е само на осем километра. Отново си каза, че ако беше на мястото на аржентинската хунта щеше да плаща на някой местен пристанищен плъх да звъни по телефона всеки път, когато види или чуе нещо подозрително. В този край на света патриотизмът бе слаб заместител на пълния стомах. Кабрило се обърна към Мърфи:
— Искаш ли ти да го направиш?
— Не, по дяволите — отказа той. — Ако не сме си свършили работата както трябва, ще ни накараш да платим лодката.
— Точно така — вдигна рамене Хуан.
Застанал до гърдите в топлата вода, той се протегна към надуваемите бордове и отвори изпускателния вентил. Чу се свистене и въздухът започна да излиза с голямо налягане, докато гумата не омекна. Хуан кимна на Джери да направи същото от другата страна и скоро половината от въздуха в бордовете беше изпуснат. Водата започна да се плиска над фалшбордовете, когато лодката потъна по-дълбоко в реката. Кабрило и Пуласки натиснаха корпуса надолу, лодката потъна още и остана под водата, макар че носът й скоро се издигна на повърхността. Изпуснаха още въздух, докато лодката се балансира добре и беше готова да плава.
Не се изненадаха, че сметките за допълнителния баласт се оказаха верни.
Нагласиха апаратите си за дишане, нахлузиха маските и провериха радиовръзката. Вероятността да налетят на крокодили или каймани не беше голяма, но въпреки това разполагаха с минихарпуни, закрепени с ремъци за бедрата им.
Хуан разряза въжето, което свързваше лодката с колибата, и позволи на течението да ги поеме. Всеки се държеше за въже, закрепено за скоба на лодката, и така стигнаха средата на реката с тромавия си товар.
През първите километри останаха близо до повърхността, като плуваха мързеливо заедно с доста бързото речно течение. Тук, далеч от замърсяването на градовете, небето представляваше купол от примигващи звезди. Бяха толкова много и толкова ярки, че създаваха усещането, че в тази част на света нощта е сребърна. Светлината беше повече от достатъчна да различават и двата бряга и да удържат подмятащата се лодка в средата на течението.
Едва когато наближиха следващото село, те изхвърлиха въздух от компенсаторите на плаваемостта и свалиха лодката близо до дъното. Хуан засече посоката по компаса, преди да се плъзне под водата, и поведе, като наблюдаваше фосфоресциращия циферблат на уреда. Плуването в черна като мастило вода събуждаше призрачни усещания. Температурата на водата беше колкото телесната и те бяха лишени от всички осезателни усещания. Носиха се в продължение на километър и половина, като мързеливо помахваха с ръце и крака, за да запазят посоката, докато Кабрило не им нареди да излязат отново на повърхността.
Самотното селце беше останало далеч зад тях и те откриха, че реката им принадлежи. Дори да ги забележеше някой, черното им оборудване и фактът, че само част от главите им се виждаха, щяха да накарат местните да сметнат, че са видели само няколко клона, носени от реката към Аржентина.
Часовете минаваха. Далечно зарево зад следващия завой им подсказа, че наближават границата. По време на инструктажа всички бяха видели сателитни снимки на района. От страната на Парагвай дълъг деветдесет метра кей стърчеше пред запуснати складови помещения и митническа барака. Заспалото малко градче беше дълго може би четири преки и толкова широко. Бялата черква с островърха кула беше най-високата сграда в околността. В отговор на струпването на войски местният командир беше довел един отряд войници. Те бяха разположени на лагер северно от града, покрай речния бряг от червена глина.
Аржентинската страна беше почти същата, с това изключение, че гарнизонът там беше от почти петстотин войници. Те бяха подсилили своите позиции, разполагайки прожектори на решетъчни кули, за да претърсват черната река, и бяха опънали кръгове бодлива тел напряко на черния път, който свързваше двата града. На сателитната снимка се виждаха две тесни лодки, завързани за пристана близо до мястото, където сякаш беше разположен щабът на военните. На Хуан му заприличаха на моторници марка „Бостън Уейлър“, вероятно въоръжени с картечници и гранатомети. Те щяха да се окажат проблем, ако нещата се объркат.