— Аз не те моля, а ти заповядвам — отговори Кабрило. Един от екипажа на влекача потупа капитана по рамото. Той най-накрая погледна към лодката и въоръжените мъже с кафеникави барети, пребледня леко и отговори:
— Добре де, добре де. — Веднага намали и реката не закъсня да забие товара му в брега.
Дузина трупи с дебелината на бензинови варели бяха изхвърлени на сушата. Ударът скъса част от веригата, запращайки парчета от ръждясалите брънки из въздуха. Потъналият в нафта влекач бавно започна да пресича течението, забивайки товара си още по-дълбоко в брега, като същевременно отвори реката за Кабрило. Трупите, които се бяха откъснали, вече плуваха надолу по водата.
Хуан козирува подигравателно и отвори дроселите докрай.
— Ще им трябва почти цял ден, за да оправят тази бъркотия — отбеляза Мърф.
— Ако го бяхме изчакали, щеше да заподозре нещо — възрази Майк Троно. — По-добре да им причиним неудобство, отколкото да ни подложат на разпит. Хуан говори испански като местен, но аз се затруднявам дори с менюто в мексикански ресторант.
Продължиха срещу течението, като се разминаха с още един влекач на трупи, преди преносимият джипиес да им подаде сигнал, че реката вече ги е довела възможно най-близо до мястото на катастрофата.
След като продължиха нагоре още петстотин метра, намериха малък приток и Хуан вкара лодката на заден ход в него. Беше съвсем тесен и джунглата започна да стърже по гумените бордове.
Джери Пуласки завърза въжето за един плесенясал дънер, а Хуан изгаси двигателите. След толкова часове, изпълнени с техния рев, на Кабрило му бяха нужни няколко секунди, за да започне да чува звуците на джунглата. Заеха се да замаскират лодката, като сечаха клони с листа от различни дървета и изградиха сложен заслон за носа на моторницата. Дори от метър и половина очертанията й трудно се различаваха.
— Е, момчета — каза Хуан, когато събраха комуникационната си екипировка и останалите нужни им неща, включително специално изработената за Джери сбруя, с която да пренесе захранването с плутония, — нашата разходка по реката свърши. Сега започва истинското бъхтене. Аз ще поема начело. Майк, на теб се пада ариергардът. Вървете приведени и не вдигайте шум. Гаучосите вероятно са изпратили тук екипи да търсят отломките или най-малкото да проверят какво става. Бъдете нащрек!
Бяха намазали лицата си с камуфлажен грим и имаха страховития вид на индиански воини. Прекрачиха борда на лодката и стъпиха на влажния бряг. Поеха към вътрешността по тясна животинска пътека, която вървеше почти успоредно на тесния речен ръкав. Температурата беше около двайсет и седем градуса, а влажността на въздуха — твърде голяма. Само след няколко минути се обляха в пот.
В продължение на първия километър и половина Кабрило усещаше как всеки мускул го боли от времето, прекарано в реката. Но докато следваха безбройните извивки на пътеката, започна да се движи по-леко и краката му едва докосваха глинестата земя.
Винаги се чувстваше по-добре сред големи открити пространства (морето и пустинята), но останалите му сетива компенсираха онова, което очите му не можеха да видят. Във въздуха се усещаше съвсем слаба миризма на пушек от изсичането на гората, а когато от зеления балдахин над главите им се понасяше тревожният писък на птица, той спираше, за да разбере какво я е обезпокоило. Дали я беше стреснал хищник, или група хора, които крачат по същата пътека?
Нещо вляво привлече вниманието му. Той веднага се отпусна на коляно и махна на мъжете зад него да направят същото. Започна да проучва мястото през оптическия мерник на автомата си. Приливът на адреналин във вените му сякаш усили остротата на зрението му. Не усети никакво движение, дори бриз не размърдваше листата. Толкова ниско под зеления балдахин движението на въздуха беше рядкост. Хуан се наклони предпазливо назад, променяйки зрителния си ъгъл милиметър по милиметър.
Ето.
Матов отблясък от метал. Не беше лъскавината на оксидираната цев на модерно оръжие, а калаеното излъчване на алуминий, изложен на въздействието на природните стихии. Според джипиеса обаче още бяха на няколко километра от мястото, където се предполагаше, че е паднало захранването.