Минута по-късно тя вече поздравяваше някои от учените, докато пускаше ресторантския тестер и слагаше първите филии хляб в него.
Неин дълг беше да провери как е Анди или да каже на командира на станцията какво е чула.
Анди беше открил начин да притъпи болката в главата си. Беше се случило в трескавите секунди, докато късаше плаката. Координацията на движенията му беше разстроена, така че, когато захапа парче хартия, откъсна и част от месото до нокътя на показалеца си. На вкус кръвта беше топло съчетание на месинг и сол и в мига, в който докосна устните му, болката, която блъскаше дъната на очите му, се притъпи.
Той задъвка парчето месо — то беше еластично и жилаво като гума за триене, която се е втвърдила с времето. Зачуди се какво върши, когато от пръста му капна кръв. Вдигна ръка и омаяно загледа следите, които кръвта оставяше по кожата му. Размаха ръка, за да я подкара по линиите на дланта си. Изкикоти се, когато топна пръст в нея и започна да пише по стената. Червени петна върху бялата пластмаса. Започна да изписва букви, да ги подрежда в думи, в идея, до която трябваше да стигне много по-рано. Тя беше толкова проста, толкова съвършена. Признаваше, че изречението, което написа, е грубо оформено, с кръв не се пишеше лесно, но мисълта беше съвършено ясна.
Осакати Гьоринг заради гарвана Никол.
Някакъв инстинкт или чувство за самосъхранение му подсказа да се почисти, преди да излезе, за да намери онова, което му беше нужно, за да изпълни своя план. Превърза пръста си с безцветна лепенка и избърса кръвта от устните си. Провери дали коридорът е празен и излезе от стаята си.
5.
Хуан вдигна ръка, когато чу звука на приближаващи се хеликоптери. Той беше приглушен от гъстия листак, който висеше над земята като живо покривало. Нямаше съмнение, че са военни хеликоптери. Те звучаха грубо, оголени до най-същественото, за да могат да поберат колкото се може повече хора и екипировка. Мъжете зачакаха приклекнали по протежение на животинската пътека, докато звукът заглъхна застрашително по посоката, в която се движеха.
— Председателю, какво мислиш? — попита Джери Пуласки.
— Комитетът по нашето посрещане пристигна. Да се погрижим да нямат време да организират купона. — Провери джипиеса. — Пътеката ще ни изведе източно от мястото, където трябва да отидем. Време е да поемем напряко. Запазете същия ред.
Мъжете се промъкваха под по-дебелите листа и клони, но Джери Пуласки беше по-висок с петнайсетина сантиметра и се чувстваше в неблагоприятно положение в джунглата. След десет минути острите като бръсначи листа бяха нарязали лицето му, а насекомите се спускаха върху него със себеотрицанието на камикадзета, изгладнели и опиянени от подобна лесна плячка.
И за да стане положението още по-тежко, теренът започна да се издига. Приближаваха хълмовете в подножието на планините, които бяха видели на снимките. Освен това миризмата на горяща джунгла, стана по-силна. Сеченето и прочистването чрез изгаряне се провеждаше само на няколко километра от тях.
Хуан правеше всичко възможно, за да прокара пътека през храсталаците, и когато видя нещо, което му заприлича на полянка, направи грешката да се втурне напред, без да провери. Изскочи на черен път и в същия миг един влекач с полуремарке профуча край него със заглъхващо боботене, защото точно взимаше завоя. Ако бе изскочил секунда по-късно, шофьорът щеше да го види, но нямаше да може да спре.
Кабрило закова на място и замаха с ръце, за да запази равновесие и да не падне под големите гуми на празното ремарке. Гредите, които служеха за придържане на трупите, профучаха на сантиметри от лицето му.
След миг ремаркето отмина и Хуан издиша, без да осъзнава, че е затаил дъх. След това обучението надделя над страха и той се просна по очи в дълбоките коловози на пътя, за да не го види шофьорът, ако погледне в огледалото за обратно виждане. Остана така, докато камионът изчезна от поглед, а после се прикри отново в храсталаците.
— За малко — подхвърли Мърф съвсем ненужно.
Хуан не отговори.
Когато се увериха, че няма да се появят други камиони от нищото, прекосиха на бегом пътя, а Майк Троно влачеше зад себе си един клон, за да заличи следите от ботушите им.
Щом се скриха от другата страна на пътя, Хуан измъкна от джоба си гама-детектора. Уредът беше военен, което означаваше, че производителите му са се постарали да е възможно най-прост. Машинката представляваше черна метална кутия с големината на стар касетофон. Имаше бутон за включване, червена лампичка и циферблат със стрелка. Червената лампа светваше, щом машината откриеше гама-лъчение. Когато завъртиш уреда на триста и шейсет градуса, като същевременно наблюдаваш отклонението на стрелката, ще научиш в коя посока се намира източникът.