Той произхождаше от семейство на военни, което вече четири поколения служеше на Аржентина. Баща му беше полковник от разузнаването по време на онези славни дни, когато генералите управляваха страната. Той бе угощавал синовете си с истории за онова, което са причинявали на враговете на държавата. За полети над ледения Южен Атлантически океан с хеликоптери, пълни с вързани инакомислещи. Бяха си измислили игра при изхвърлянето на вързаните хора от около триста метра височина. Вторият трябваше да изхвърли жертвата си така, че да падне в разпенената вода, вдигната от първия.
Хорхе беше прекалено млад, за да участва във военните действия, когато британците си върнаха Малвинските острови, но беше обучен от ветерани и се превърна в отличен войник. Когато след нападението на генерал Корасон срещу слабия бивш президент беше сформирана Девета бригада, Хорхе Еспиноза бе един от първите доброволци. Неговото обучение не беше по-леко от това на младите наборници, които сега командваше, и заради това си беше спечелил вечната им вярност.
Сега беше заместник-командир на цялата бригада, командвана от генерал Фелипе Еспиноза, неговият баща, който беше излязъл от запаса, за да поеме поста. Всякакви слухове за непотизъм2 бяха пресечени от безмилостността, с която младият Еспиноза изпълняваше задълженията си.
Отломката, която му бяха показали, със сигурност приличаше на част от американска ракета. Беше изработена от лек алуминий, занитен така, че да няма никакви несъвършенства по повърхността. Краищата бяха разкъсани като от взрив, а по боята имаше следи от обгоряло.
За Хунтата това бе добра възможност да постави в неудобно положение Съединените щати. Нямаха представа какъв може да е бил товарът. От НАСА твърдяха, че става дума за метеорологичен сателит, но генералите не можеха да пренебрегнат възможността да е шпионски.
— Смятаме, че още един отломък е паднал от другата страна на планината — обясняваше бригадирът, сочейки към полугодия хълм. Беше малко нервен от присъствието на толкова кафяви барети, но бе решил, че е негов дълг да съобщи на военните. — Зад онези мъже, които виждате да секат на хълма. Някои поискаха да отидат и да го намерят, но аз им плащам да секат дърва, а не да се правят на изследователи. Достатъчно неприятно е, че пропиляха цял час, за да изкопаят това парче от калта.
Еспиноза стрелна с поглед своя помощник-лейтенант Раул Хименес. За разлика от майора, който имаше кестенява коса и сини очи, Хименес беше запазил циганския външен вид на своите баски предци. Двамата се бяха обучавали и работили заедно през почти цялата си кариера. Разликата в чиновете не се дължеше на различните им способности, а на това, че Хименес отказваше да се раздели със своя приятел, за да получи командирски пост.
Нямаше нужда да разговарят, за да знаят какво мисли другият.
— Събери колкото можеш повече мъже. Срок петнайсет минути — изкомандва Хименес. Гласът му беше като на инструктор по строева подготовка и изискваше действия. — Ще направим редица и ще тръгнем нагоре в планината, докато не открием какво са изгубили янките в джунглата.
Началникът на бригадата дървосекачи се почеса под мръсната шапка и кимна.
— Разбира се, каквото заповяда Девета бригада.
Цивилните тръгнаха да съберат своите хора и оставиха Еспиноза и неговият адютант сами. Двамата мъже запалиха пуретки, споделяйки една ветроупорна клечка кибрит.
— Шефе, какво мислиш? — попита Хименес, след като издуха дима, който се смеси с пушека, увиснал над лагера на секачите.
— Ще намерим онова, което мъжете са видели — отговори майор Еспиноза. — Единственият въпрос е дали ще си заслужава отделеното време.
— Всеки шанс да покажем на света, че американците не са непогрешими, е добре дошъл за Министерството на пропагандата.
— В момента световното обществено мнение е толкова настроено срещу нашето правителство, че няколко космически отломки едва ли ще променят мисленето на хората. Обаче заповедта си е заповед, нали? А това ще бъде и добра тренировка за хората ни, защото има опасност да се размекнат от прочистването на села от безопасните палуби на нашите катери.
По времето, когато бригадирът на секачите получи заповед да събере хората си, Кабрило и другарите му вече крачеха бързо натам. Трябваше да преодолеят по-голямо разстояние, но щяха да останат близо до хребета, докато аржентинците трябваше да се катерят по склоновете на планината, а и щяха допълнително да се бавят от нуждата да претърсват внимателно своя периметър. Мъжете от Корпорацията разполагаха с детектора на гама-лъчи, който щеше да ги отведе при захранването.
2
Практика да се назначават на високи държавни постове роднини или близки на управляващите. — Б.р.