— На задната седалка — заповяда среброкосият.
Ланг се качваше в джипа, когато усети убождане във врата. Преди да успее да седне, вътрешността на роувъра се набразди вълнообразно, сякаш гледаше във вода. Ръцете и краката му натежаха като олово и се сковаха. Той разбра какво се е случило. Знаеше, че трябва да се бори срещу въздействието на опиата, но въпреки това усещането не беше неприятно.
И в следващия миг пред очите му се спусна мрак.
Пета част
Първа глава
1.
Неизвестно място
Неизвестно време
Ланг дойде в съзнание. Нямаше представа колко дълго е бил в несвяст, нито къде се намира.
Разбира се, те не искаха да знае тези неща, ако смятаха да го разпитват обстойно. И бяха на път да успеят. Само разбираше, че лежи на необичайно твърдо легло и гледа старомоден балдахин. Рамото все още го болеше силно от извиването на ръката му.
Работата в Агенцията го беше научила, че пълната дезориентация е резултатно средство в разпитите. Пленникът нямаше представа дали е ден или нощ и това объркваше биологичния му часовник. За да разпиташ някого успешно, трябва да се погрижиш нищо да не се прави по едно и също време и да не се повтаря. Ако не позволяваш на обекта да знае къде се намира, провокираш всякакви видове безпокойство, които можеш да използваш при разпита.
Както и светлината. Затворникът трябва да бъде изолиран в помещение без прозорци и на еднакво силно осветление денонощно. Ако планът е лишаване от сън, използва се ярка светлина, а за да не вижда добре — слаба или непрогледен мрак.
Историите за серум на истината са празни приказки. Освен в някои стари шпионски романи, опиатите обикновено не помагат много. Натриевият пентотал, скополаминът и други подобни наркотици потискат способността на мозъка да измисля лъжи, но са и рисковани. Ако се използва твърде малко количество, обектът продължава да лъже, а при голяма доза или заспива, или умира. Онова, което опиатът го кара да бръщолеви, е неразбираемо.
Обикновените старомодни изтезания също не са надеждни. Имат резултат в изтръгването на самопризнания, но не и в получаването на информация, защото разпитваният е готов да изрече всякаква лъжа, за да спре болката. Ланг много се надяваше, че тамплиерите знаят това.
Бяха го учили, че целта на съвременния разпит е да изтощи обекта и да пречупи волята му. Не толкова учтивият израз беше вид промиване на мозъка.
Той се измъкна от леглото и обиколи малката стая. Извитата вътрешна стена го накара да се запита какъв е външният вид на сградата. На единствения прозорец имаше капаци и несъмнено решетки отвън. На вратата беше монтирана сложна месингова ключалка. Ланг се наведе, затвори едното си око, присви другото и погледна, но не видя нищо. Ключът беше оставен от външната страна.
Слабата светлина на тавана открояваше малко сенки, защото освен Ланг и леглото, в помещението нямаше нищо друго. Нито картини на стените, нито килим на пода. С изключение на ръчно накования дървен под и красивите и несъмнено много скъпи тапети, все едно се намираше в затворническа килия.
Освен… Той потърси врата за тоалетна, но не видя такова нещо. Наведе се и забеляза порцеланово нощно гърне под леглото. Е, поне нямаше да бъде онзи, който щеше да го изхвърля. В това положение всяка хубава новина беше добре дошла.
Ланг обиколи стаята втори път и започна да брои гвоздеите на пода. Поддържането на съзнанието заето беше най-успешната защита срещу дезориентацията. Когато стигна до шестдесет и втория гвоздей, ключът се завъртя в ключалката. Ланг се хвърли в леглото, легна и се престори, че все още е в безсъзнание.
— Престанете, господин Райли — каза познатият до болка глас. — Въздействието на успокоителното средство, което ви дадохме, трябва да е преминало. Да се правите на ударен, както се изразявате вие, американците, няма да ви бъде от полза.
Ланг отвори очи и зяпна от изненада. Сякаш се беше върнал назад във времето. На прага стоеше мъжът с посребрелите коси, облечен в ризница, а върху нея — бяла туника с ален малтийски кръст на гърдите. На краката си носеше метални обувки със заострени носове.
— Нека да отгатна — рече Ланг. — Готвиш се да поискаш сърце от магьосника.
Тамплиерът го погледна безучастно и се намръщи.
— Моля? Предполагам, че имате предвид облеклото ми. Тамплиерите се обличат традиционно, когато са в храма.