Храм? Беше отвлечен от ненормални обитатели на светилище? Де да беше така!
Мъжът отстъпи встрани. Зад него стоеше друг, облечен в монашеска власеница и бос. Държеше съд, от който се разнасяше непогрешимото ухание на храна. Ланг изведнъж си спомни, че не е ял след закуската в деня, когато го плениха.
— Несъмнено сте гладен — каза среброкосият. — Икономът ви е донесъл нещо от трапезарията. Това е скромно ястие от осолена риба треска, но ще се уверите, че е много хранително.
Мъжът в монашеските одежди постави гаванката на леглото. Отблизо ароматът беше още по-приятен. Бяло месо, плуващо в зеленчуци.
— Хайде, яжте — подкани го водачът.
Ланг погледна човека, който беше поднесъл храната.
— Имате ли вилица?
Среброкосият поклати глава.
— Вилиците са се появили през шестнадесетия век. Ние употребяваме само ножове, както са правили нашите предшественици.
Това обясняваше нощното гърне.
— Хубаво — каза Ланг, без да откъсва очи от дървената купа с прекрасното ухание, — ще забравим за добрите обноски.
— Опасявам се, че ще трябва да се постараете да ядете без прибори, господин Райли. Мисля, че разбирате нашето нежелание да ви дадем нож.
Ланг беше толкова гладен, че не му пукаше. Той взе парче риба и го сложи в устата си. Не беше ял много неща, които бяха толкова вкусни. Почти приключваше, когато двамата тамплиери излязоха.
— До скоро — каза Ланг, щом вратата се затвори.
Секунда по-късно ключалката изщрака.
Той пресушаваше соса от гаванката, когато стаята се завъртя пред очите му. Очертанията на ъглите се замъглиха и дъските на пода загубиха ясните си очертания. Главата му изведнъж натежа и вече не можеше да я държи изправена. Бяха сложили в ястието нещо друго, освен подправките.
«Но защо?» — запита се той, докато пред очите му отново се спускаше мрак. Едва ли можеха да го разпитват, докато беше в несвяст.
Но му се спеше твърде много, за да го е грижа.
2.
Неизвестно място
Неизвестно време
Единствено все още пълният му стомах свидетелстваше, че не е бил в безсъзнание повече от няколко часа. В очите му блестеше ярка светлина. Макар че беше буден, той се чувстваше немощен и главата му сякаш тежеше цял тон.
— Виждам, че отново сте с нас — каза глас зад светлината. — Време е да отговорите на един-два въпроса.
Ланг опита да се надигне и да седне.
— Имам право на едно телефонно обаждане, преди да дам окончателния си отговор, нали?
Не му отговориха. Среброкосият имаше по-важна работа, отколкото да гледа американска телевизия.
— Искам да знам две неща, господин Райли. Как разкрихте тайната ни и на кого изпратихте писмото?
— И веднага щом ви кажа, ще изляза от тази стая?
— Убеден съм, че ще уредим нещо.
«Нещо като куршум в тила ми» — помисли Ланг.
— И аз имам няколко въпроса. Например, след като сте искали да запазите тайната на Бланшфор, защо сте допуснали да съществува нейна виртуална карта, нарисувана от Пусен?
— Подлагате на изпитание търпението ми, господин Райли, но ще ви отговоря в знак на добра воля. Пред нас винаги е стоял изборът дали да рискуваме да съхраним в писмен вид тайната или да я оставим да бъде забравена, ако голям брой от нашите членове бъдат сполетени от неприятности с фатален край — преди столетия чумата, а сега масовите разрушения, предизвикани от езичници терористи, които Западът няма воля и решителност пръв да унищожи. По времето на Пусен, първата половина на седемнадесети век, е било благоразумно да поискаме местоположението на нашето… откритие да бъде отбелязано някак. Заедно със словесните откъси в ритуалите ни картината би послужила да се намери точното място.
Интересът на Ланг го накара да забрави колко е изтощен.
— Как сте могли да бъдете сигурни, че Пусен няма да издаде тайната ви?
Светлината се отмести и Ланг видя силуета на мъжа. Изглежда седеше, но в стаята нямаше друга мебел, освен леглото. Стол ли бяха донесли?
— Пусен беше масон.
— Е, и?
— Масонството е инструментът на ордена ни. Членовете им са на нашите заповеди. Винаги сме ги контролирали в световен мащаб. Доскоро мнозина знаменити люде бяха масони, например вашият Джордж Вашингтон и повечето от бащите основатели на страната ви. Чрез тях знаем най-съкровените тайни на нациите. Нямаме намерение да преживяваме втора 1307 година. Пусен нарисува картината, защото му беше заповядано. Малко по-различен вариант на творбата му е изложен в Лувъра. Той не знаеше какво е значението й. Поръчахме да направят копия, по едно за всеки от нашите храмове. Миналата година преместихме дома в Лондон и продадохме някои неща, вместо да ги пренасяме. Товарачите по грешка опаковаха картината заедно с останалите продадени вещи. Отговорих на въпроса ви, а сега искам да знам къде изпратихте писмото.