Ланг се прозя, без да се преструва, и бавно описа кръг с наранената си ръка.
— За да убиете още някого? Нямам намерение да ти кажа.
Тамплиерът въздъхна.
— Добре, господин Райли. Ще ви оставим за малко да размишлявате върху положението си. Когато се върнем… опасявам се, че ще бъде много неприятно. Вече не използваме диба и преса за палци, но можем да правим изумителни неща с автомобилни акумулатори, щипките за клемите им и обикновени готварски електроуреди. Предупреждавам ви обаче, че времето ни е ограничено.
Ланг трябваше да забрави за теорията си, че изтезанието като метод за разпит е изоставено.
Среброкосият стана и невидимият стол изскърца. Ланг се отпускаше на леглото, когато някой изви ръцете му зад гърба, окова китките му с белезници за рамката и събу панталоните му. Раменете му пламнаха.
— Вижте какво, сигурно ще можем… — започна той.
Мъчителят го хвана за тестисите и разтегли кожата му. Ланг усети допир на студен метал. Преди да успее да добави нещо, дъхът му се изпари от пронизващата болка, която изгори тестисите му и се разпространи из цялото му тяло. Кръвта му сякаш завря и пред очите му се спусна червена стена от агония.
Ланг не чу собствения си писък. Изгарящата, разкъсваща болка беше изместила другите четири сетива и го принуждаваше да се гърчи мъчително, но спря внезапно, както беше започнала. Щипките бяха свалени и ръцете му освободени. Огънят в слабините го накара да забрави за рамото си.
— Това бяха само няколко волта — каза гласът в мрака. — Ще ви оставим да помислите за въздействието от по-силен ток, вероятно прокаран по метална пръчка, вкарана в ануса нагоре до простатата.
Те излязоха. Ланг изпитваше болка, каквато не беше чувствал никога. Той внимателно се обърна на една страна и едва тогава забеляза, че от шока се е подмокрил.
3.
Неизвестно време
Неизвестно място
Вече не беше необходимо да брои гвоздеите на пода, за да намира работа на съзнанието си. Трябваше да измисли как да се измъкне оттам, преди отново да са опърлили тестисите му.
Всяко движение разпалваше нов огън в слабините му и подчертаваше неотложната потребност да избяга. Стискайки зъби, Ланг се опита да отвори прозореца. Капаците не помръднаха. Вероятно бяха заковани отвън с масивни болтове, които нямаше да може да отвинти дори ако ги достигнеше. Освен това, ако не беше на първия етаж, скачането през прозореца не беше особено умна идея.
Той бързо отхвърли мисълта да използва същата тактика като с тамплиера в апартамента си в Атланта. Те сигурно знаеха, че може да се опита да се нахвърли върху тях, когато влезеха в стаята, и ако бяха повече от един, Ланг нямаше шанс. Трябваше да измисли нещо друго. Отново започна бавно да обикаля стаята.
Вратата беше направена от ръчно издялано дърво. Следите от длетото и детайлите на месинговата ключалка се виждаха ясно дори на оскъдната светлина. Ланг коленичи да я разгледа и остра болка отново прониза тестисите му. Той изохка и надникна през ключалката. Нямаше пружина като модерните дръжки. Като повечето стари врати и тази вероятно се е залоствала с обикновено резе отвътре, но празните дупки от винтове показваха, че е извадено. Ключалката беше запушена, но на Ланг му се стори, че видя слаба светлина, проникваща между вратата и рамката. Той плъзна поглед нагоре и надолу. Светлата ивица се простираше от горния до долния край и прекъсваше само там, където мандалото влизаше в гнездото.
Ланг седна на пода, събу едната си обувка и използвайки мръсотията и пръстта върху подметката, направя почти невидима резка на рамката, на нивото на резето.
След това се върна при леглото и го огледа отдолу. Вместо пружини, имаше старомодни летви, върху които беше сложен дюшекът. Поне веднъж Ланг се зарадва, че леглото е неудобно. Летвите…
Изкушаваше се да се изтегне за няколко минути и да се предаде на болката, но нямаше време. Той хвана едната летва и изви другия й край, докато чу изпукване. Извади треска от счупената летва и върна здравата част на мястото й.
Беше направил каквото можа. Сега трябваше да разчита на капризното благоразположение на късмета си.