Макар да имаше чувството, че през него минава нажежена лава, той уринира тънка струя кръв в нощното гърне, а после удари по вратата.
Те сигурно бяха поставили пазач отвън, защото ключалката веднага изщрака.
На прага застана едър мъж в бяло свещеническо расо с качулка и колан от въже, какъвто вероятно Пиетро бе носил преди седемстотин години. Светлината блестеше зад гърба му и пречеше на Ланг да види ясно чертите на лицето му, като образуваше ореол около късо подстриганата му руса коса и се отразяваше в автомата, преметнат на рамото му.
— Гърнето трябва да бъде изхвърлено — каза Ланг и посочи.
Мъжът се ухили презрително и ноздрите му се разшириха от погнуса, когато усети миризмата на засъхнала урина по дрехите на Ланг.
— Когато го напълниш, ти ще го изхвърлиш, езичнико… Ако все още си жив.
Акцентът му беше славянски, вероятно руски, а автоматът — един от многобройните АК-47, произведени в Русия или в Китай, които след разпадането на Съветския съюз бяха пръснати из цяла Европа. Пред предпазителя на спусъка имаше пълнител за тридесет и седем патрона с формата на банан.
Човекът се обърна и излезе.
Вратата се затвори с трясък и Ланг коленичи. Ключът се превърташе в ключалката, когато той грабна треската и я пъхна на очертаното място между вратата и рамката. Чу, че тежкото резе я удари, и се замоли тънкото дърво да издържи.
Ланг се облегна на дъбовата врата, така че да не помръдне, ако мъжът отвън се опита да я отвори, а после се плъзна надолу, седна и протегна ръка над рамото си, за да задържи треската.
Колко дълго щеше да чака? По някое време мъжът с посребрелите коси щеше да дойде отново заедно с човека с щипките и акумулатора. Ланг погледна китката си и в същия миг си спомни, че бяха взели часовника му. Той започна бавно да брои до шейсет, опитвайки се да прецени колко минути изминават.
Десет.
Двадесет.
Тридесет.
Ланг предпазливо открехна вратата и видя два крака, вдигнати на стол. Пазачът си почиваше или вероятно спеше, ако се съдеше по дълбокото му равномерно дишане. Окуражен, Ланг отвори по-широко вратата, но не му провървя, както се надяваше. Пазачът четеше списание. Автоматът беше на коленете му.
Слабо осветеният коридор зад него се простираше вероятно на шест-седем метра и пресичаше друг коридор като в голям хотел. Липсваха единствено номерата на вратите.
Ланг притвори, събу и другия си ботуш, пъхна върха на гумената подметка между пода и вратата и се върна при леглото. Ленените чаршафи бяха стари и поръбени с красива дантела. Изпитвайки съжаление, че ще съсипе нещо толкова изящно, Ланг откъсна две дълги ивици и отново се приближи до вратата. Той смачка едното парче плат и направи примка от другото.
Пазачът все още беше погълнат от списанието. Ланг хвърли ботуша си над главата му и той се приземи шумно.
Списанието падна на пода. Мъжът грабна оръжието си и скочи.
Ланг разполагаше само с част от секундата, преди тамплиерът да разбере къде е източникът на отвличане на вниманието и да се обърне. С едно-единствено движение той отвори широко вратата, хвърли се и повали пазача на земята. Автоматът изтрака на дъските на пода. Ланг нахлузи примката от ленения чаршаф на врата му, затегна я, заглушавайки вика му, и напъха другото парче плат в устата му. Пазачът вкопчи пръсти в гърлото си, опитвайки се да разхлаби импровизираната гарота. Ланг вдигна крак, ритна го между лопатките на гърба и с всичка сила го блъсна на земята. Човешкият хранопровод представлява тръба от мускули, която трудно се затваря напълно, но отслабващите усилия на пазача показаха, че Ланг е успял.
Тамплиерът вече лежеше неподвижно, когато се чу звук на приближаващи стъпки.
4.
Синтра, Португалия
23:40 ч.
Те наблюдаваха последните два етажа на старата сграда с фасада от варовик на отсрещната страна на криволичещата, засенчена от дървета улица. На прозорците имаше капаци, сякаш обитателите не желаеха полъха на лекия бриз откъм океана, намиращ се на петнайсетина километра от тях. Сградата можеше да се опише като замък или дворец заради размерите й и огромната площ на двора. Всъщност постройката не беше много по-величествена и внушителна от съседните. Всички летни вили в квартала бяха достатъчно големи, за да бъдат кралски резиденции. На хълма в градчето бяха построени три царствени жилища.
В началото на деветнадесети век в местността се беше влюбил лорд Байрон, както и редица европейски благородници и богаташи. През последното столетие все по-безполезните и некадърни социалистически правителства и данъците, необходими на илюзията за социално равенство, бяха принудили мнозина собственици на изящни ваканционни къщи да ги продадат на новия световен елит и анонимни многонационални корпорации.