Той остави трупа от другата страна на леглото и като се опитваше да диша през устата, се наведе, развърза въжето на кръста на пазача и изхлузи расото през неподвижната му глава.
През вратата се чуха гласове, изразяващи изненада, че пазачът е изчезнал. Ланг трябваше да действа бързо.
Черпейки сили от запаси, каквито не съзнаваше, че притежава, той успя да вдигне трупа, да го сложи на леглото и да го покрие с чаршаф. Вратата се отваряше, когато Ланг нахлузи расото и го спусна върху дрехите си. Имаше време само да дръпне качулката над лицето си и да скрие автомата под монашеските одежди, преди в стаята да нахлуят мъжът с посребрелите коси и един друг човек.
Среброкосият зададе въпрос на език, който Ланг не разбра — прозвуча като славянски.
Ланг предположи какво го питат, посочи тялото под чаршафа и смотолеви нещо.
Тамплиерът повтори думите си, този път с по-нервен тон.
Ланг кимна, заобиколи леглото и тръгна към вратата.
Щом се озова между двамата и изхода, той се обърна рязко, хвърли се към коридора и тресна вратата. Както се надяваше, ключът все още беше в ключалката. Двамата вътре заблъскаха по масивната дървена преграда, но резето изщрака в гнездото си. Ланг прибра ключа в джоба на расото.
В коридора стоеше количка, каквито използват автомонтьорите. На нея имаше акумулатор за автомобил с жици и щипки за клемите. Гледката накара Ланг да си припомни болката, която все още изпитваше. Той се пребори с желанието си да се върне в стаята и да изпече топките на някой друг.
Ланг огледа коридора, извади автомата и провери пълнителя. Беше пълен. Жалко, че пазачът нямаше и резервен пълнител. Амунициите са като парите по време на ваканция. Колкото и да вземеш, все не стигат.
Той надигна расото и окачи оръжието на дясното си рамо с дулото напред, така че ако се наложи, да стреля през дрехата. Едва ли щеше да получи точки за точност, но руският автомат беше предназначен по-скоро за бърза стрелба, отколкото за състезание по прецизност.
Ланг допря гръб до стената и тръгна по коридора уверено, сякаш знаеше къде отива. Двете разклонения изглеждаха еднакви — слабо осветени, с извити стени и врати на равни разстояния.
Надясно ли да продължи или наляво?
Той избра коридора вляво, така че калашникът да бъде от външната страна. Ако се наложеше да го използва, предпочиташе да не стреля пред тялото си. След малко стигна до арка на стълбище и сводест прозорец и видя, че навън е тъмно. Стъпалата водеха само надолу. Намираше се на последния етаж.
Стълбите бяха мраморни. Също като в крепостта Бланшфор, средната им част беше хлътнала от стъпките, минали по тях през вековете. Стъпалата се спускаха в тясна спирала и Ланг забави крачка, за да изчака, докато лекият му световъртеж премине.
На всеки от двата етажа имаше площадки с прозорци. През вълнообразното ръчно изработено стъкло той видя блещукащи тук-там светлини в нощта.
По спиралното стълбище се разнасяше звук. Беше толкова слаб, че Ланг се запита дали несъзнателно не го е чувал от известно време. Колкото по-надолу слизаше, толкова по-ясен ставаше, докато накрая позна напев на латински без определена мелодия, но въпреки това приятен за слушане и звучен.
Все още беше твърде далеч, за да различи думите. Стигна до следващата площадка. Стъпалата продължаваха, но през прозореца видя дървета. Клоните им се очертаваха на светлината на улична лампа. Стори му се, че забеляза и ограда. Той спря. Странната кръгла сграда вероятно имаше най-малко едно подземие, където несъмнено се помещаваше тъмница. Съдейки по онова, което виждаше навън, сигурно в момента се намираше на партера.
Ланг влезе в друг извит коридор. Сводестият таван се извисяваше на шест-седем метра. Студените сиви каменни стени бяха украсени с гоблени. Фигурите бяха в човешки ръст и потресаващи. Мъченици, пронизани със стрели, в безмълвна агония се печаха над огньове или бяха поглъщани от лъвове.
Между страховитите изображения бяха окачени брони, мечове и шлемове.
Това явно беше партерът.
Ланг обаче все още не знаеше къде се намира сградата. Също като във вица за хората в спасителната лодка — знаеше къде е, но нямаше представа къде се намира.
По каменния под отекнаха стъпки. Ланг стисна автомата с едната ръка, а с другата придърпа качулката над лицето си, но се оказа, че не е необходимо. В коридора като дух премина силует в бели одежди. В ръцете си държеше броеница и мърмореше нещо под носа си, вероятно молитва.
Щом тамплиерът се скри от погледа му, Ланг също изпита желание да се помоли.
Песнопението се усили и той видя откъде идва. Огромното кръгло помещение вдясно беше пълно с мъже в бели мантии или с брони. В средата, пред изящно изваян мраморен олтар, стоеше мъж в бяло, с лице, обърнато към насъбралото се множество.