Под тях се чукаше боричкане, лаене и ръмжене.
Герта хвана снайпера с една ръка и протегна другата към въжето.
— Вие двамата може да седите тук цял ден и да си говорите, но аз тръгвам.
Тя се спусна по външната стрина на зида и се скри от погледа им. Ланг я последва, като този път усети бодежи в рамото. Докато разпределяше тежестта си равномерно по въжето, мускулите в слабините му се стегнаха и изгарящата болка плъзна до стомаха му.
Тримата застанаха под сенките на дърветата на тротоара и Джейкъб прибра въжето. Герта разглоби оръжието си и сложи частите в дипломатическо куфарче.
— Не трябва ли да побързаме? — попита Ланг. — Не искам да ви карам да правите нещо прозаично като бягане, но не трябва ли да се омитаме оттук, по дяволите?
Те се спогледаха и Джейкъб сви рамене.
— Вероятно, но се съмнявам. Предполагам, че момчетата от полицията и инспектор Фицуилям ще ангажират вниманието на бившите ти домакини известно време. Не познавам португалските закони, но се обзалагам, че някой ще трябва да дава обяснения за притежанието на незаконни оръжия.
Тъй като беше американец, Ланг беше забравил колко е трудно в Европа да притежаваш нещо друго, освен оръжия за спортна стрелба.
— Кой е Фицуилям? — попита той.
Докато прекосяваха затревената площ, Герта и Джейкъб се редуваха да му разказват как са го проследили до Лангедок и после до Синтра. Едва тогава Ланг разбра в коя страна се намира. Преживяването беше дезориентиращо.
Отвъд моравата имаше друга ограда с бодлива тел отгоре. Те се покатериха и се спуснаха пред съседното имение, което се намираше на около четиристотин метра от замъка на тамплиерите.
Когато тримата стигнаха до фиата, паркиран една пресечка по-нататък по хълма, воят на сирените се разнасяше от всички посоки. Покрай тях профучаха две полицейски коли с проблясващи светлини.
Втора глава
1.
Рим
Четири дни по-късно
Редуваха се да шофират и спираха само за бензин и закуски, докато се върнаха в Рим. Там Герта имаше достъп до тайна квартира, малък апартамент на последния етаж в сграда на Виа Кампания. От прозореца на малката всекидневна се виждаше древната градска крепостна стена до Вила Боргезе — най-големият парк в Рим.
Джейкъб спеше на сгъваемо легло, а Герта и Ланг се настаниха в спалнята. За щастие шоковото изтезание нямаше трайно въздействие.
В мига, в който се събуди на третия ден, Ланг разбра, че трябва да е неделя. Оживените улици бяха тихи и от парка се разнасяха весели детски крясъци и смях.
Тримата съумяваха някак да не си пречат, докато приготвяха обилна закуска в тясната кухня. Джейкъб или се съобрази с Герта и Ланг, които не понасяха миризмата на риба рано сутрин, или просто не можа да намери пушена херинга, и изпържи наденички.
Ланг пиеше втора чаша еспресо. Джейкъб запали лулата си, а Герта — «Марлборо».
— Господи, защо си направихте труда да ме спасите, когато ще ме уморите от рак на белите дробове? — възкликна Ланг и размаха ръка в безуспешен опит да прогони дима.
— Е, няма да стоим тук вечно. Всъщност какво смяташ да правиш?
Ланг забрави за пушека.
— Ще разоблича негодниците и ще разкрия тайната им на света — гневно отвърна той. — Щом тя излезе на бял свят, потокът от пари от изнудване ще секне. Това ще бъде краят им.
Джейкъб всмукна от лулата си, забеляза, че е угаснала, и я разрови с клечка кибрит.
— И да прекараш остатъка от драстично съкратения си живот в поглеждане през рамо? След като тайната излезе на бял свят, писмото вече няма да те предпазва.
— Копелетата убиха сестра ми и племенника ми, а след това ме обвиниха в две убийства, които не съм извършил. Какво предлагаш? Да се целунем и да се сдобрим?
Герта искаше да попита нещо, но Джейкъб я изпревари.
— Предлагам да потърсиш друга форма на отмъщение. Помисли за стотици милиони християни. Аз съм евреин и не съм особено религиозен, но християнството е стабилизираща сила в света. Разрушиш ли го…
Герта следеше разговора толкова внимателно, че остави цигарата си да гори и пепелта падна върху протрития килим.
— Да разруши християнството? Какви ги говориш?
Джейкъб обвинително посочи с лулата.
— Точно това смята да направи. Кажи й.
— Да, кажи ми.
Ланг въздъхна.
— Джейкъб прочете дневника на тамплиера и стигна до същия извод като мен. И двамата се оказахме прави.
— Тамплиерът, който е написал дневника, е бил запознат с гностическата ерес и…