Ланг се накани отново да види колко е часът, когато чу друг шум, освен водата. Той се изправи и се обърна, за да определи посоката. Звукът стана по-ясен и Ланг разпозна стъпки по камъка.
Извади револвера, премести се в далечния край на помещението и застана зад олтара. Искаше му се Герта да беше имала време да му осигури по-добро оръжие, например автоматичен пистолет с по-голям калибър и пълнител, вместо револвер с шест патрона, но поне имаше предимството на изненадата.
Или поне така си мислеше.
Макар че мракът скриваше лицето на човека, Ланг позна посребрелите коси на тамплиера, който застана на входа.
— Хайде, господин Райли, не е необходимо да се криете. Ако исках да ви нараня, нямаше да преминете първото ниво.
Ланг хвана оръжието с две ръце и насочи дулото към гърдите му. Едва ли щеше да пропусне от това разстояние.
— Да, страдам от лека мания за преследване. Вие изпекохте тестисите ми. Дръжте ръцете си така, че да ги виждам, и встрани от тялото си, пристъпете напред и сложете дланите си на олтара.
Тамплиерът се подчини. Ланг го претърси, но не намери оръжие.
— И след като се уверихте, че не представлявам заплаха, вероятно ще ми кажете защо поискахте да се срещнем.
Ланг посочи една от каменните пейки и седна така, че тамплиерът да бъде между него и входа.
— Ако някой влезе, свършено е с вас.
Мъжът въздъхна дълбоко.
— Пак ще повторя, че ако ви искахме мъртъв, нямаше да сте тук, господин Райли. Но може ли да зарежем заплахите и да започнем да разговаряме по въпроса? Предполагам, че искате нещо от нас, щом пожелахте да се свържем.
Той погледна Ланг в очите, бавно бръкна в джоба на сакото си, извади сребърната си табакера, взе цигара и я запали.
— Имате право — рече Ланг. — Изнудвате Църквата от седемстотин години. Сега е ваш ред да дадете пари срещу мълчанието ми.
Тамплиерът не се изненада. Очевидно очакваше това.
— Колко?
Ланг беше мислил дълго по този въпрос. Сумата трябваше да бъде достатъчно голяма, за да ги накаже, но не чак толкова, че да ги накара да се изкушат да го убият и да рискуват с писмото. Той беше подготвен да преговаря. Беше се научил от пазаренето с прокурорите, за да измоли по-снизходителни присъди за клиентите си. Но никога не беше преговарял за нещо толкова сериозно.
— Половин милиард годишно да се изплащат на фондация на името на Джанет и Джефри Холт.
Мъжът повдигна посивелите си вежди. Или беше изненадан, или се преструваше.
— Не съм чувал за нея.
Ланг кихна. Студът от камъка на който седяха, започваше да прониква в тялото му. Стана, без да откъсва поглед от изхода.
— Все още не съществува. Джанет Холт ми беше сестра. Вие я изгорихте жива заедно със сина й, когато запалихте онази къща в Париж.
Тамплиерът бавно кимна.
— Ще използвате фондация, за да насочвате средствата към…
— Не. Фондацията ще бъде истинска.
Ланг беше мислил много и по този въпрос, откакто Джейкъб го убеди, че разкриването на тайната на тамплиерите ще причини повече зло, отколкото добро. Първо му хрумна колко много пари може да поиска и какви къщи, яхти и джетове може да си купи. Простата и грозна истина беше, че идеята да прекарва отпуските си на едни и същи места беше почти толкова привлекателна, колкото и да страда от морска болест. Ужасът му от летене се засилваше обратнопропорционално на размерите на самолета. Любимият му автомобил беше «Порше», живееше точно където искаше и си докарваше неприлично големи доходи от печелене на съдебни дела — и това му доставяше удоволствие. В живота му липсваше единствено Доун, но дори тамплиерите не можеха да му я върнат.
Освен това нямаше начин да запази в тайна такава голяма сума. Не се изискваше кой знае какво въображение, за да си представи ордите от търговски агенти, наредени на опашка, за да го затрупат с молби да закупи акции, съмнителни ценни книжа и още по-съмнителни дарения за благотворителни цели. Представяше си и как данъчните служби ще се облизват при перспективата да му вземат голяма част от парите, за да запушват постоянно отварящите се дупки в бюджета. Благотворителната фондация щеше да увековечи паметта на Джанет и Джеф и да му позволи да харчи огромни суми, там където те биха искали, например за деца като Джеф в бедни страни.
Среброкосият се усмихна хладно.
— Вие сте истински филантроп, точно като съгражданина ви Тед Търнър.
— По-голям. Не се ожених за Джейн Фонда.
Ланг забеляза, че тамплиерът не възрази срещу цената. Това беше сигурен знак, че е трябвало да поиска повече.
— Има и още нещо…