— Винаги има — иронично подхвърли среброкосият.
— Приписахте ми вината за убийство в Атланта и за още едно в Лондон. Искам да прочета в «Таймс» и в «Атланта Джърнъл», че убийствата са разкрити и извършителят е арестуван.
Мъжът потърси къде да хвърли цигарата си и накрая я стъпка на каменния под.
— Това може да се окаже трудно.
— Не твърдя, че ще бъде лесно. Имате хора, готови да скачат от прозорци, затова сигурно ще намерите кой да поеме вината.
Човекът кимна в потвърждение, че ще изпълни и това искане.
— И ще знаем ли у кого е писмото?
Ланг поклати глава.
— Не съм вчерашен, приятелю. Няма да кажа къде е писмото. Животът ми е твърде скъп. Пък и знаете, че няма да разкрия публично тайната ви, защото това ще сложи край на финансирането на фондацията.
— Всички ще умрем, господин Райли. Какво ще стане тогава?
— Ако фондацията ме надживее, същото ще се случи и с тайната ви. Ще трябва да поемете риска, че ще се погрижа да не застраша ежегодното финансиране на фондацията.
Тамплиерът се вторачи в него, сякаш се опитваше да вземе някакво решение.
— За половин милиард долара на година мисля, че имам правото да чуя точно как открихте гробницата, господин Райли. Знаем по-голямата част, но останалото… Няма да ми е приятно да давам още пари, ако някой друг…
— Напълно справедливо — прекъсна го Ланг. — Знаете за дневника на тамплиера. Там е посочено, че тайната се намира в югозападна Франция. Открих я с помощта на картината. В надписа «ETINARCADIAEGOSUM» нямаше логика. Думите бяха твърде много. Предположих, че е игрословица, анаграма, и пренаредих буквите.
Ланг извади от джоба си карта на града и започна да пише в бялото поле.
«Et in Arcadia Ego (Sum)
Arcam Dei Iesu Tango
Arcam — гроб, винителен падеж.
Dei — Бог, дателен падеж.
Iesu — Иисус, притежателен падеж.
Tango — докосвам.»
— «Докосвам гроба на Бог Иисус.» Докато картината на Пусен съществува, и други може да се досетят какво означава надписът.
— След като разкрихте тайната ни, всички копия на картината бяха унищожени. Оригиналът е в Лувъра.
— И аз бих искал да попитам нещо. Как тамплиерите са разбрали къде е гробът?
Среброкосият извади друга цигара.
— Когато владеехме Ерусалим, един от нас намери документи на арамейски, древен иврит, подобни на ръкописите от Мъртво море — молба, в която Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина искат разрешение от Пилат да заминат за друга част на Римската империя и да вземат трупа на Иисус, за да го погребат повторно. На пергамента беше написано одобрение на латински. Братята ни от онова време познавали посочените места и реки и намерили гроба. Това би поставило в неудобно положение Църквата, тъй като според нея тленното тяло на Христос се било възнесло на небето. Ватиканът решил да ни плаща, за да пазим тайната.
— Защо Ватиканът не е унищожил гробницата и съдържанието й? — Ланг смяташе, че е отговорил правилно на същия въпрос, зададен от Герта, но искаше да бъде сигурен.
Тамплиерът погледна горящия край на цигарата си. Бяха по-тънки и по-дълги от фабричните марки, които Ланг беше виждал, и вероятно правени по поръчка. Преди да отговори, мъжът дръпна дълбоко дима.
— И да извърши най-голямото светотатство? По-добре понтифът да изрови Свети Петър и да го хвърли в Тибър. Не стига, че тялото на нашия Спасител не се е възнесло на небето, но и гностиците са се оказали прави. Освен това папата е видял само част от документите, които намерихме. Запазихме в тайна къде точно са отишли Йосиф и Мария.
Ланг не беше водил по-странен разговор. Седеше сред руините на древен храм и спокойно обсъждаше тези неща с човека, косвено отговорен за смъртта на семейството му — първият, когото съзнателно искаше да убие. Знаеше обаче, че няма да го направи.
— Оставили сте много улики за такава важна тайна. Обяснихте за картината на Пусен, но кръстът край пътя, който се намира на една линия със статуята?
— Тома е относително скорошна добавка и представлява знак само за онзи, който знае какво търси. Може би трябва да махнем единия или и двата ориентира.
Тамплиерът смени позата и отпусна ръце на коленете си в очакване на следващия въпрос. Негодникът изпитваше удоволствие да се хвали колко са умни членовете на ордена. Ланг искаше не просто да го убие, а да вкопчи пръсти в гърлото му и да гледа как животът се изцежда от арогантното му изражение.
Трезвият разум му подсказа, че е по-добре да научи каквото може.
— Организацията ви трябва да е доста голяма, след като проследихте картината от Лондон до Париж и Атланта.