По-възрастният мъж изпусна цигарен дим, обагрен в червено от светлината, създавайки илюзията, че издишва кръв. Стивън Кинг би харесал това.
— Не е голяма, но е изключително ефективна. Едва ли седем века ще опазиш в тайна международна организация, ако не е ефективна.
Тези хора съвсем не бяха изпълнени със смирение и скромност, както Пиетро правилно беше отбелязал преди седем столетия.
— Като мафията — подхвърли Ланг.
Устните на тамплиера се изкривиха надолу от презрение. Той се намръщи пренебрежително на сравнението, без да разбере иронията на Ланг.
— Моля ви, господин Райли! Мафията не е тайна организация, поне от четиридесет години. И повечето й членове са в затвора или скоро ще бъдат там. Не, господин Райли, ние сме много по-компетентни. Имаме братя във всички западни страни, влиятелни членове на своите общества. Двама държавни глави и видни политици. Преподаватели, търговци, бизнесмени, учени, изтъкнати специалисти във всички области. Достатъчно сме богати, за да купим половината държави в света, «Дженерал Мотърс» и каквито други големи корпорации назовете. И политици. В Западния свят няма външна политика, която да не дирижираме. Предизвикваме конфликти, включително войни, когато това е изгодно за нас, и мир, когато не е.
Каква утешителна новина!
Човекът беше луд и страдаше от мания за величие, подсилена от стероиди. Или по-лошо — може би не беше луд. Но ако дори половината от твърденията му бяха верни, маниаците по световните конспирации всъщност се оказваха оптимисти.
Ланг беше забравил колко му е студено. Изправи се и се протегна, разкършвайки ставите, които бяха започнали да го болят от хлада и влагата.
— Веднага щом прочета статиите във вестниците, ще ви изпратя по електронната поща указания къде да изпратите парите. И ако имате хора в пресата и смятате да съчините някаква фалшива история, не го правете. Ако ме арестуват, тамплиерите ще станат сензацията на века, а може би и на хилядолетието.
Среброкосият също стана и угаси цигарата си, като я настъпи с подметката на скъпите си италиански обувки.
— Да ви изпратя ли документите?
— Ще предположа, че сделката ни е отменена, ако не ги получа до един месец.
Тамплиерът поклати глава и изцъка с език.
— Не си губите времето и не се церемоните, както се изразявате вие, американците.
— Казваме още «каквото повикало, такова се обадило». И вие не се церемонихте много със сестра ми и племенника ми.
— Всъщност е елементарно, господин Райли. Въпрос на оцеляване. Няма нищо лично. — Той се усмихна любезно, сякаш оправдаваше дребно закононарушение.
Копелето говореше сериозно. Неподправената първична омраза разпръсна влагата с горещината си. Ланг отново потисна желанието си да го сграбчи за гърлото. Спря го единствено мисълта, че ако го убие, ще си остане беглец и Орденът на тамплиерите ще продължи да съществува.
— Беше ми приятно — каза Ланг и тръгна към изхода.
— Да, разговорът достави удоволствие и на мен — отвърна тамплиерът.
Ланг изсумтя. Вампир се разпознава, защото не се отразява в огледало, а тамплиерът — по липсата на чувство за хумор.
Той отстъпи пред любопитството и се обърна.
— Един последен въпрос.
Среброкосият кимна.
— Разбира се.
— Всички сте мъже. Как се…
Онзи се усмихна.
— Как си осигуряваме членове, след като нямаме потомци? Също като доминиканците, францисканците и всеки друг орден. Привличаме ги. Разликата е, че ние търсим и вербуваме най-умните в света. Но не забравяйте, че в Църквата през четиринадесети век обетът за безбрачие е бил по-скоро форма, отколкото истина. Дори папите са имали любовници и деца. Ние… Е, предполагам, че отговорих на въпроса ви.
Ланг искаше да му зададе още хиляди въпроси, но не възнамеряваше да му доставя удоволствието, че проявява интерес.
Сенките по Виа ди Сан Джовани бяха започнали да се удължават, когато Ланг излезе от «Сан Клементе». Дори отслабващата светлина на късния следобед го накара да трепне след сумрака в подземието. Той погледна часовника си и се изненада, като установи, че е бил долу само половин час.
Имаше чувството, че е възкръснал от собствения си гроб.
Трета глава
1.
Лаго Маджоре
Седмица по-късно
Сара се нацупи, когато Ланг отказа да й каже къде е. Опасяваше се, че телефонът все още се подслушва, и не искаше да излага на риск свободата си.
Във вестниците писаха, че двете убийства са извършени в опит да бъде открадната безценна картина на Никола Пусен, френски художник, за когото е отделено малко място в Лувъра. Тъй като я притежавал, Ланг бил заподозрян за кражбата, но истинският извършител бил разпознат и заловен в Лондон. Ланг не се изненада, че предполагаемият крадец е загинал при опит за бягство. Колата му била овъглена от необикновено силната експлозия в резултат от сблъсък с висока скорост и е било невъзможно да се идентифицират човешки останки. В нито един вестник не се споменаваше, че в Лондон е бил убит търговец на антики, нито какво общо е имал един портиер в Атланта с ценната картина.