«Нелогичните обяснения не плашат вестниците — с иронична усмивка помисли Ланг. — Иначе защо уводните им статии шумно хвалят някого, а година по-късно го критикуват безпощадно?»
Той почти изпита съжаление, че вече не е необходимо да се крие.
Двамата с Герта бяха на брега на езеро Маджоре сред няколко скупчени вили и бензиностанция на име «Ранчо». В единствената странноприемница имаше само пет стаи за гости, но места за хранене за тридесет души, и беше пълна всяка вечер. Ланг напълняваше най-малко с половин килограм на ден.
Любеха се всяка сутрин, а след това лежаха изтощени, отлагаха ставането и гледаха как изгряващото слънце обагря в кървавочервено заснежените върхове на швейцарските Алпи. Пейзажът се отразяваше в бездънните тъмни води на езерото, докато сутрешният ферибот оставеше диря по повърхността.
През деня се разхождаха по брега като млади влюбени и се възхищаваха на красивите къщи, направени от хора, отхвърлили комерсиалното строителство, характерно за по-известния италиански курорт Комо.
След обилна вечеря двамата сядаха на терасата пред стаята и гледаха звездите, докато мъглата се протегнеше като пръсти, за да ги угаси. Веднага щом единият станеше, другият се втурваше към леглото, където трескаво се събличаха и отново се любеха, докато заспиваха от умора. Кой би искал подобно нещо да свърши?
Едва когато пътуваше към «Малпенза», Ланг се стресна и се надигна на седалката на старото такси. Току-що беше прекарал първия ден от години, без да се сети за Доун. Мисълта го накара да се почувства виновен.
Но не за дълго.
2.
Атланта
Две седмици по-късно
Герта се влюби в Атланта. Тя гледаше изумено огромните къщи на Уест Пейсиз Фери и се чудеше как е възможно един човек да има такава голяма площ само за живеене. Харесаха й и разнообразните ресторанти в Бъкхед. Огромните търговски центрове, площад Ленъкс и Фипс Плаза бяха рай за нея, а супермаркетите — обетованата земя. Множеството възможности за избор я възхищаваха и същевременно объркваха. По време на първото си пазаруване тя не можа да избере нищо, от което имаше повече от три варианта.
Ланг я заведе на мач на «Брейвс». Герта прояви по-голям интерес към бирата и кренвиршите, отколкото към играта. Тя възприе любимото американско национално развлечение като голям разгорещен «Октоберфест» на открито.
Герта се влюби и в Мърморко, който отвърна на чувствата й. Сара се беше погрижила за кучето, но съвсем не му липсваше, и Мърморко бурно изразяваше радостта си, когато Герта се върнеше в апартамента. Ланг се запита дали двадесетото столетие не би преминало по-спокойно, ако германците обичаха хората колкото кучетата.
Привързаността на Мърморко се превърна в източник на шеги между двамата. Всеки път, когато той я прегърнеше, кучето захапваше обувката, чорапите или панталоните му, ръмжеше и се опитваше да го издърпа.
Опасенията на Ланг от съжителството с жена не се оправдаха.
Първият осезаем удар върху вярата му в неприкосновеността на домашното огнище беше нанесен от Франсис.
Свещеникът дойде на вечеря — печени на скара наденички и студена бира «Будвайзер».
Те му разказаха накратко тяхната версия за преживяванията си в Европа. Герта и Франсис поведоха спор, който се отклони от църквата през средновековното и се насочи към Мартин Лутър. Ланг ги остави, когато стигнаха до 1560 година, и отиде да си легне.
По настояване на Франсис Герта беше поканена на вечеря в «Мануел». Свещеникът отхвърли възраженията на Ланг, че тези вечери по традиция са само за мъже, и по йезуитски маниер подчерта, че Ланг е решил така. На вечерята Ланг се изуми, като чу как Герта разказа виц на разбираем латински, макар да се запъваше. Нямаше представа, че тя знае и дума от този език.
Едва след няколко месеца той намери тънка книжка със съвременни анекдоти заедно с превода им на латински — «Amo, Amas, Amat: Научи латински и изненадай приятелите си». Герта беше положила големи усилия да му достави удоволствие.