На мивката нямаше кремове за лице, нито копринено дамско бельо в чекмеджетата. Въпреки че тя беше винаги подходящо облечена, когато излизаха, мястото в гардероба на Ланг не намаля. Той се запита къде Герта държи дрехите си. Предположи, че годините, прекарани в малки апартаменти в Европа, са я накарали да бъде пестелива с пространството.
Тя се забавляваше, когато Ланг беше на работа, като съставяше списъци на задачите и заниманията през деня — пазаруване, разходки в паркове или само приятни мигове в компанията на Мърморко.
Ланг започна да гледа календара тревожно заради ускорението, с което наближаваше денят на заминаването й. Беше прекалено упорит да го признае, но се страхуваше дори от мисълта.
3.
Атланта
Седмица по-късно
В една от онези вечери в началото на лятото в Атланта, когато човек лесно може да забрави, че температурата скоро ще стигне четиридесет градуса и най-лекото раздвижване въздуха се смята за ветрец, Ланг и Герта бавно разхождаха Мърморко по Пийчтрий, за да му позволят да подуши и да отвърне на посланията, оставени от другите кучета в затревената ивица между тротоара и улицата.
Герта заминаваше на другия ден и Ланг не беше в състояние да мисли за нищо друго.
— Ланг — попита тя, — посочил ли си облагодетелствани лица?
— От фондацията ли? Не, все още не съм. Стесних кръга до фондове за помощ в Централна Америка, специализирани в обучение и здравеопазване на деца като Джеф. Ще трябва да назнача персонал, за да пресее кандидатите. Ако аз разговарям с всички, ще се наложи да се откажа от адвокатската си практика.
Герта спря, за да може Мърморко да изследва особено интересно място.
— Не разбирам. Щом парите идват от Църквата към тамплиерите, а после при теб, защо не ги върнеш на Църквата?
Тя очевидно бе разсъждавала за това, защото рядко задаваше безсмислени въпроси.
— По две причини. Първо, ако парите бъдат върнати на Църквата, тамплиерите ще разберат и ще увеличат сумата за изнудването, ако вече не са го направили. Второ, непосредствените задачи на Църквата не са същите като моите. Не искам да прозвучи грубо, но в страните с ограничени ресурси децата отрано трябва да научат за контрола върху раждаемостта и безопасния секс, за да се пазят от СПИН и други неща, а Църквата не одобрява това.
— И католическата църква ще продължи да плаща пари на онези хора, защото не иска светът да знае, че тялото на Христос не се е възнесло на небето?
Мърморко се втурна напред и едва не изтръгна каишката от ръката й.
Ланг я грабна и дръпна назад кучето.
— Не бързай толкова, приятелю. Да. Не съм теолог, но може и в двата случая Христос да е имал божествен произход. Църквата просто е направила грешка далеч в миналото и не иска да си признае.
Герта взе каишката.
— Да докоснеш надгробния камък на Божия син… Страхотно поклонение.
— Отначало не го възприемах така. Аз… — Ланг спря и я прегърна. — По дяволите надгробния камък, тамплиерите и всичко останало! Не искам да си тръгваш, Герта.
Тя отпусна глава на рамото му. Друга двойка им се усмихна, докато ги заобикаляше.
— Има ли смисъл да остана? Трябваше да те принудя да ми позволиш да дойда. Знам, че не мога да заменя Доун.
— Никой не може. Но ти не си заместник. Ти си неповторима и това е напълно достатъчно.
— Тогава предполагам, че ще остана, докато си щастлив с мен.
— Това означава завинаги.
Той я целуна, без да обръща внимание на клаксоните и шеговитите подвиквания на минаващите мотористи.
Мигът беше прекъснат от изсвирване на спирачки и силен удар.
Герта се освободи от прегръдките му.
— Мърморко! Mein Gott!71
— По дяволите!
Кучето лежеше на тротоара, където беше отхвърлено след удар от автомобил.
От волвото слезе пребледняла и разтреперана жена.
— Не го видях кога е изтичал пред колата.
Ланг и Герта се втурнаха към все още конвулсивно потрепващото животно. Герта взе кучето и го притисна до гърдите си, без да се смущава от кръвта, която обагри блузата й.
— Liebchen, liebchen72 — изстена тя. — Какво ти е?
Мърморко близна лицето й, а после изцъкли очи и се отпусна неподвижно.
Ланг не беше виждал Герта да плаче. Мисълта, че е убивала хладнокръвно, направи скръбта й още по-трогателна. Той взе кучето от ръцете й, изненадан, че тялото вече е изстинало. Мърморко не дишаше и сърцето му не туптеше. Ланг коленичи и внимателно го сложи на земята, а сетне прегърна обезумялата от мъка Герта и й зашепна утешително.