Той протегна ръка. Златният му ролекс си съперничеше по блясък със скъпоценните камъни на копчетата на ръкавелите. Ноктите му бяха безупречно поддържани.
— Джейсън Сейц, господин Райли.
— Благодаря, че ме приехте след толкова кратко предизвестие. Имате колоритен екип.
Очите му проследиха погледа на Ланг.
— Студенти. Наемаме ги от Художествената академия — отвърна Сейц, сякаш това обясняваше странното им облекло. — Моля, заповядайте.
Двамата влязоха в традиционно обзаведен кабинет. Уредникът на музея посочи кожено кресло, откъдето Ланг можеше да се възхити на снимките на стената, които го показваха как се ръкува или прегръща с местни лидери в бизнеса, политици и видни личности. Той се намести зад бюро с размери на маса за трапезария, отрупано със снимки на картини, скулптури и други предмети, които Ланг не разпозна веднага.
Сейц се облегна назад и сключи пръсти.
— Обикновено нямам удоволствието да се срещам с непознати, но госпожица…
— Сара Митфорд, секретарката ми.
Уредникът кимна.
— Госпожица Митфорд беше много настоятелна и каза, че било спешно. За щастие една от срещите ми се отложи…
Погледът му имаше заучената искреност на човек, свикнал да моли за пари, и напълно съответстваше на желанието му да убеди Ланг, че му прави голяма услуга.
— Оценявам, че ми отделихте време. Сигурен съм, че имате много работа, щом ръководите подобна институция.
Господин Сейц се усмихна. Ланг би се учудил, ако зъбите му не бяха съвършени.
— Всъщност музеят се ръководи от директорски съвет. Аз съм техен скромен служител.
— Е, да… — Ланг не знаеше как да отговори на неподходящата скромност, затова отвори куфарчето си и му даде копието на снимката на картината. — Питах се какво може да ми кажете за това.
Уредникът на музея я погледна и се намръщи.
— Опасявам се, че не разбирам.
— «Les Bergers d'Arcadie» от Никола Пусен. Или поне нейно копие.
Джейсън Сейц кимна.
— Доколкото си спомням, рисувана е в средата на седемнадесети век във Франция. Оригиналът се намира в Лувъра. Какво по-точно искате да знаете?
Ланг предложи приемливо обяснение.
— Не съм наясно. Адвокат съм и се занимавам със случай, свързан с картината.
Уредникът вдигна ръце с дланите напред.
— Господин Райли! Музеят не удостоверява автентичността на произведения на изкуството за отделни хора. Щом сте адвокат, убеден съм, че разбирате какви са отговорностите ни.
Ланг нетърпеливо поклати глава и побърза да успокои тревогата му по отношение на правните въпроси.
— Извинявам се. Не се изразих добре. Искам само да науча историята на картината и какво изобразява.
Джейсън Сейц се успокои само донякъде.
— Боя се, че няма да ви помогна много. — Той завъртя стола си, взе книга от старинната маса зад него и я прелисти. — Мога да кажа, че имате снимка на копие, при това не особено автентично. Аха, ето я… Не е съвсем същата, нали?
Уредникът посочи снимка на подобна картина. Отначало Ланг не видя разлика, но когато се вгледа по-отблизо, забеляза, че възвишенията на фона са по-равни и обърнатият профил на Вашингтон липсва.
— Не съм специалист по религиозното изкуство от късния Ренесанс — добави Сейц, затвори книгата и доближи до очите си копието на Ланг. — Буквите на камъка изглежда са латински.
Ланг стана и погледна над рамото му.
— И аз мисля така.
— Очевидно означават нещо. Може би цялата картина е някакъв символ. Художниците от онази епоха често са предавали послания чрез произведенията си.
— Имате предвид нещо като шифър?
— Да, но не толкова сложно. Например вероятно сте виждал натюрморт, цветя или зеленчуци, с един-два бръмбара по тях или повехнал цвят?
Ланг сви рамене безучастно. Едва ли би запомнил такъв вид изкуство.
— Това е било характерно за времето, когато Пусен е рисувал. Определено цвете или друго растение — например розмарин за спомен. Бръмбарът напомня за египетския скарабей, символ на смъртта или задгробния живот.
Ланг се върна на мястото си.
— Според вас картината съдържа някакво послание?
Този път уредникът сви рамене.
— Възможно е.
— Кой би могъл да знае?
Сейц бавно завъртя стола си към прозореца зад него и мълчаливо се вторачи навън.
— Нямам представа. — Той погледна ролекса си. — И се опасявам, че времето ни изтича.
Ланг не помръдна от креслото.
— Кажете ми име, ако обичате. Някой запознат с творчеството на Пусен, за предпочитане специалист, който да може да изтълкува символите в картината. Повярвайте, важно е. Не става дума за научно упражнение.