Той затвори вратата.
— Разбира се. Ще седнете ли?
Морс поклати глава.
— Не, благодаря. Криминалистите ще дойдат всеки момент. Е, господин Райли, да чуем историята ви.
Ланг разказа какво се е случило, като пропусна да спомене за медальона, който преди малко беше намерил. Не искаше да издава единствената улика, водеща към организация, далеч извън разбирането и обсега на местните ченгета. Не видя причина да спомене и за първото нахлуване в дома му. Не желаеше да предизвиква по-нататъшно разследване въз основа на фантазии за конспирации на луд, за какъвто щяха да го помислят.
Той завърши разказа си и в същия миг на вратата се почука. Морс отвори. В апартамента влязоха плешив бял мъж с футуристична фотографска екипировка и млада чернокожа жена с куфар. Ланг се учуди, като видя колко бързо двамата се почувстваха като у дома си.
Море кимна, сякаш в знак на съгласие с някой, когото Ланг не беше чул.
— Нахлул е тук с два ножа, а накрая е поел надолу по краткия път, предпочитайки да не стои в една и съща стая с вас, господин Райли? Това ли е историята ви?
— Да, и се придържам към нея.
— Трудно е да се повярва, че извършителят се е самоубил, вместо да се остави да го арестуват. Така както работи съдът, нямаше да го изпратят за дълго в затвора. Сигурен ли сте, че по някакъв начин не сте го убедил да се хвърли долу и не сте му приложил някоя хватка от джиу-джицу, за да излети през стъклото? Ще ви оправдаят, защото той е влязъл с взлом.
Ланг поклати глава.
— Не. Както казах, избих ножа от ръката му, ударих го по главата и той изпусна другата кама. А след това скочи през остъклената врата.
Морс прокара пръсти по брадичката си.
— Вие сте може би най-жестокият главорез, когото съм виждал. Къде сте се научил как да се справяте с човек с нож?
— В морската пехота, «Тюлените» — отвърна Ланг. Думите му бяха донякъде истина и можеше да бъдат проверени.
Инспекторът го погледна с подновен интерес.
— «Тюлен» значи? Те са професионалисти, но не изглеждате достатъчно възрастен, за да сте напуснал.
— Участвах в операция «Пустинна буря» през деветдесета година. Раниха ме на пристанището в Кувейт Сити.
Криминалистите ровеха из стаята, преместваха с моливи предметите на писалището и гледаха под мебелите. Ланг дори не можеше да отгатне какво се надяваха да намерят. Мърморко ги наблюдаваше с отслабващо любопитство.
— Нека изясним нещата. — Морс се консултира с тефтерчето си. — Кучето ръмжи и вие чувате, че някой се опитва да отвори ключалката. Вместо да се обадите на полицията, вие го изчаквате да влезе, сякаш искате да го арестувате.
Ланг оправи килима с крак.
— Казах ви, че нямаше време. Ако говорех по телефона, вместо да се подготвя, имаше голяма вероятност смъртният случай да е тук, а не долу.
Очите на Морс отново претърсиха помещението.
— В спалнята има телефон. Трябвало е само да се заключите и да се обадите на полицията.
Ланг се ухили, макар че не успя да вложи много хумор в усмивката си.
— Вие така ли бихте постъпили? Ще заложите живота си в ръцете на местните диспечери на 911, същите, които миналия месец оставиха един човек да умре от сърдечен удар, докато спореха на чий район лежи? Все едно да се обадя на полицията в Сан Франциско.
— Е, добре — призна Морс и вдигна ръце. — Може би все още не всички технически неизправности са отстранени.
— Все още? — иронично попита Ланг. — Системата беше инсталирана през деветдесет и шеста.
— Притежавате ли огнестрелно оръжие? — поиска да знае детективът.
Смяната на темата на разговора едва не обърка Ланг, точно както Морс очакваше да стане. Обичайната практика на ченгетата в Атланта беше да конфискуват или поне да задържат колкото е възможно по-дълго всяко огнестрелно оръжие, което намереха, въз основа на какъвто претекст измислеха.
— Имате ли заповед за обиск? — парира въпроса му Ланг.
Морс въздъхна.
— Вие сте не само опасен, но и умен. Щом искате заповед за обиск, ще я издействам.
Той очевидно възнамеряваше да блъфира.
— От кого? От Магьосника от Оз? На какво основание?
Инспекторът го погледна гневно.
— Добре, задръжте тежката артилерия. Няма да стигнем доникъде, ако разговаряме така. Виждали ли сте човека, който е нахлул в дома ви?
Ланг изправи преобърнатия стол, седна на него и направи знак на Морс да се настани на другия.
— Никога.
Полицаят седна и поклати глава.
— Сигурен ли сте? Не е лесно да се повярва, че извършителят си е направил труда да се вмъкне в сградата и да се качи тук, за да убие непознат? Всичко ли ми казвате?