Той пътуваше в първа класа, затова отиде най-отпред на опашката, и забеляза масата — след атентатите на единадесети септември 2001 година навсякъде имаше маси, подготвени за обиск. Докато даваше билета си на служителката, той се наведе към нея и прошепна нещо.
Тя набързо предаде поста на колегите си и забърза нанякъде.
Ланг махна на момченцето и се качи на борда на самолета.
Вече пиеше шотландско уиски и се опитваше да намери докъде е стигнал в романа, който четеше, когато някаква жена сложи тънка чанта на багажника над главите им и седна до него. Беше облечена в делови костюм — сиво сако и пола. Единственият й грим бяха червило и лек руж на скулите. Пепеляворусите й коси бяха вдигнати на кок с гребен от черупка на костенурка. На средния пръст искреше пръстен с диамант, който навсякъде другаде, освен в Тексас, биха възприели като просташки. Беше млада, на двадесет и няколко, но пуфтеше като осемдесетгодишна старица по стълби.
Ланг й се усмихна и остави чашата си на сгъваемата масичка.
— Струва ми се, че сте тичала до самолета.
Тя пое дълбоко въздух.
— Мислех, че ще отменят полета, а се налага на всяка цена да отида във Форт Лодърдейл.
Монотонният й говор и пръстенът бяха доказателство, че е родена в Тексас.
Ланг се постара да придобие изненадано изражение.
— Да отменят полета?
Жената кимна и кичурите на главата й, останали извън гребена, се развяха като крака на насекомо.
— Някакъв мъж се опитал да внесе оръжие на борда.
— Сериозно?
— Да, в раницата на сина си. Някой се обадил анонимно на охраната да докарат преносим рентген и те намерили оръжието.
Ланг ахна от изумление.
— Видяхте ли го?
— Не, но хората от охраната отведоха мъжа. Казаха, че ще претърсят раницата на хлапето в обезопасената зона. Искали да се уверят, че той няма да има възможност да използва оръжието, когато летището е пълно с хора. Стана ми мъчно за детето.
Ланг съчувствено вдигна ръце.
— Колко е подло да замесва дете в подобно нещо!
И в същия миг забеляза, че под ноктите на ръцете му има петна от шоколад. Беше се изцапал, докато седеше на тоалетната чиния и чакаше шоколадите да омекнат от топлината на дланите му, за да оформи от тях пистолет, който да отрази рентгеновите лъчи, и увиваше в станиол творението си.
Дори международното разузнаване можеше да бъде надхитрено.
— Предполагам, че ще има време да си измия ръцете, преди да ни накарат да затегнем коланите.
Втора глава
1.
Международно летище «Леонардо да Винчи», Рим
На следващата сутрин
Разрошен и със зачервени парещи очи, Ланг слезе от самолета и се зарадва на хладното пролетно утро след зловонния рециклиран въздух в пътническия салон. Изпита облекчение, че е навън, макар че миризмата на дизел изпълни ноздрите му. Превозни средства се суетяха насам-натам из международното летище като буболечки по повърхността на езеро. На фона на постоянната мъгла дърветата в далечината приличаха на дантели.
Пред самолета спряха няколко автобуса и пътниците се качиха. По загадъчни като Пусен причини италианците рядко използваха «ръкави», които позволяваха на пътниците да влязат в терминала направо от самолета. Ланг подозираше, че собственикът на автобусната компания има солидни връзки.
През последните години летището в Рим беше в ужасно състояние. Реконструкцията му бе продължила в условия на непрестанни политически разногласия, но сега най-после беше приключила. Бетонните плочи, извитите като лък ъгли и прозорци с цветни стъкла придаваха на международния терминал леко мореплавателен вид. Вътре го очакваше друга изненада. Асансьорите, ескалаторите и стълбите също бяха нови, макар че пак бяха разнопосочни и объркващи.
Ланг даде паспорта си за проверка под бдителния поглед на митническите служители на изхода за пътници, които нямаха нищо за деклариране, и после се вмъкна в първата тоалетна, за да види кой от самолета би могъл да го следи.
Никой.
Той отвори чантата си и смени джинсите си «Ливайс» с френски и риза с характерен италиански десен. Вместо мокасините «Оксблъд Коул Хаан» нахлузи сандали, каквито европейците държаха да носят с черни чорапи. Изцапаното със спрей за коса и други нечистотии огледало отрази образа на мъж, облечен по европейската мода, но комбинация от най-лошото, което предлагаше общия пазар.
Неблагоприятната обмяна на долари за евро на летището се равняваше на финансов удар. Ланг обаче беше готов да плати за възможността да види дали някой се мотае зад него, докато автоматът приключи с изнудата.