Ланг тръгна след него по тъмното стълбище и сетне по коридора. Двамата се приближиха до отворена врата. В стаята имаше двойно легло със сгънати чаршафи и възглавници, нощно шкафче с фурнир от изкуствено дърво, осеян с изгаряния от цигари, огледало в пластмасова рамка, окачено над него, и гардероб.
Ланг отиде до единствения прозорец и с удоволствие установи, че гледа към вътрешен двор — една от изненадите в Рим, скрит от шума и мръсотията на улицата. Подобно на много други дворове и този беше превърнат в зеленчукова градина — типично италиански специалитет. Макар че беше едва април, от тучнозелените стебла надничаха кръгли червени домати. Патладжаните имаха тъмнолилави плодове. В плодородната почва растяха непознати за Ланг подправки, наред с босилека и ригана, без които не е завършена нито една италианска градина.
Старецът говореше толкова бързо, че Ланг би го разбрал трудно, дори ако владееше езика. Той реши, че собственикът на пансиона описва удобствата на стаята.
— Non parlo Italiano19 — тъжно каза той, сякаш признаваше една от големите грешки в живота си. — Sprechen Sie Deutsch?20
Ако се представеше за германец, Ланг по-лесно би обяснил защо знае малко италиански. След годините, прекарани в Бон, Франкфурт и Мюнхен, немският му беше много добър.
Имаше и други причини да се представи за германец.
Възрастният мъж поклати глава, повторно преценявайки госта. Беше достатъчно стар, за да си спомня германско-италианската ос Хитлер и Мусолини. Италианците не смятаха за неуместно да се сещат за Дучето като за строител на пътища и единствения управник, накарал влаковете да се движат по график и обвинил Хитлер за разрухата в страната си. Годишнината от краха на фашизма се честваше всеки април и се наричаше Ден на освобождението. Националната концепция беше, че народът няма нищо общо с Втората световна война. Независимо дали това беше вярно или не, старият хотелиер едва ли щеше да признае, че знае езика на бившите потисници на родината му.
Нито повторният прочит на историята в измеренията на Оруел, нито общият пазар бяха намалили страхопочитанието на италианците към германците. Немските влакове се движеха с точност до секундата, автомобилите им бяха надеждни, а икономиката и правителството им — стабилни. Германците не бяха като италианците.
Още по-характерна беше липсата на интерес от страна на германците към пазарлъка, което беше част от покупката на всяка стока в Италия. Ланг видя разочарованието в очите на стареца, докато излизаше в коридора, за да му покаже най-комерсиалната особеност на стаята — съседството й с банята на етажа.
Ланг отказа с жест предложението на домакина да разгледа помещението. Беше виждал много италиански бани и предполагаше, че ще стои прав и ще използва душ, а не да седи във вана, която трябваше да чисти цяла седмица.
Той кимна. Щеше да наеме стаята.
— Quotidano? — Старецът искаше да знае дали Ланг ще плаща ден за ден.
— Si.
Собственикът каза цифра и отново остана разочарован, когато липсата на реакция на Ланг показа, че е започнал от твърде малка сума, и протегна ръка да вземе паспорта му. Като повечето европейски страни, Италия изискваше в хотелите да се записват данните от документите на гостите. Местната полиция въвеждаше в компютър информацията и я проверяваше в списъци с издирвани престъпници и други закононарушители като заподозрени терористи или двойки, които съжителстват, без благословията на свещеник.
— Ho una ragazza21 — каза Ланг, намигна сладострастно и добави едри банкноти към наема за нощувката.
Не беше необходимо да владее езика, за да прочете мислите на стареца, който преброи наум парите и се ухили похотливо. Съдържателят показа, че разбира за незаконната връзка, като също намигна. Смяташе, че гостът му е германец и следователно богат, и иска да прекара една-две нощи с чужда жена, без фактът да бъде регистриран в безброй държавни документи. Това беше въпрос не на морал, а на финанси. Колко ли голям беше подкупът за местните полицаи, за да забравят това дребно нарушение на омразния закон, който не постигаше нищо друго, освен да нарушава личната свобода?
Италианският бизнес често повдигаше подобни въпроси.
Ланг се отправи към стълбите, като се престори, че си тръгва, и старецът с нежелание се съгласи да приеме предложението. Даде му връзка ключове, избълва още един порой от неразбираем италиански и напусна етажа. Мърморенето му се носеше по стълбите като зловонен пушек от евтина пура.
Ланг заключи вратата и се изтегна на леглото. Пронизителните звуци на уличното движение бяха затихнали до приспивно монотонно бръмчене през отворения прозорец. Той вдъхна уханието на наскоро прекопана почва, примесено с букет от зелени подправки.