Ланг запази пенсията и социалното си осигуряване и отиде да учи право.
Герта беше избягала от Източна Германия, беше ценен лингвист, анализатор и експерт по въпросите на Германската Демократична република и също работеше в Трето управление на Агенцията.
Двамата с Ланг и още няколко двойки отидоха на ски в Гармиш-Партенкирхен през почивните дни. За него тя винаги щеше да остане свързана с хотел «Пост», баварската храна и склоновете на Зюгспитце. Последвалата интимна връзка между тях се разгоря силно и приключи само няколко месеца по-късно, когато той се запозна с Доун по време на пътуване за Щатите.
За изненада и разочарование на Ланг Герта по-скоро се успокои, вместо да се разстрои. Оттогава останаха приятели и подновяваха познанството си, когато графикът и назначенията позволяваха — по някое питие във Франкфурт или вечеря в Лисабон — до напускането му. По онова време тя трябваше да бъде повишена в ръководен кадър в резултат по-скоро на разпореденото от Конгреса равенство между половете, отколкото заради признатите й способности. Талантът й не се ограничаваше само с владеенето на няколко езика, но обхващаше множество умения от компютърна криптография до отлична стрелба.
Когато Ланг се замислеше вече като зрял човек, му се струваше по-добре, че Герта не е приела твърде сериозно края на връзката им.
«Свети Петър» беше само след няколко преки и куполът на Микеланджело се извиси на хоризонта на север. Ланг потърси телефонен автомат. Радваше се, че не е в някоя от онези европейски страни, където обществените телефони се пазят като съкровища и се намират само в клоновете на националната пощенска система. В Рим имаше множество улични автомати, макар че повечето не работеха. Ланг бе избрал умишлено тази част на града, за да се обади. Проследяването на разговора щеше да доведе до едно от най-посещаваните места в света. Макар че не беше невъзможно, щеше да бъде трудно да се определи точната позиция на телефона достатъчно бързо, за да бъде засечен, докато говори една-две минути.
В случай че някой подслушва разговора.
Той набра номера на американското посолство и изслуша изщракванията, изсвирванията и бръмченето по линията.
Накрая се чу глас, който говореше на италиански, и Ланг помоли да го свържат с госпожица Фукс от търговската секция.
Гласът плавно премина на английски.
— За кого да й предам?
— Кажете й, че Ланг е в града и иска да я заведе на вечеря.
— Ланг! — няколко секунди по-късно възкликна Герта. Ако не се радваше, че го чува, тогава тя бе добавила и актьорското майсторство към списъка с дарбите си. — Какво те носи в Рим?
Герта все още не беше овладяла английските идиоми.
— Доведе ме това, че отново искам да те видя.
Тя се изкикоти като ученичка.
— Все така остроумен. А доведе ли и съпругата си да ме види?
Нямаше начин да й обясни какво се е случило, без да остане на линията много по-дълго, отколкото възнамеряваше.
— Вече не съм женен. Свободна ли си за вечеря?
— Ако не свободна, за теб съм поне леснодостъпна. — Герта беше усъвършенствала реплики, които бяха отмрели заедно с водевила.
Двамата не бяха ходили никъде в Рим и Ланг не можеше да назове заведение, защото се опасяваше, че някой подслушва линиите на Агенцията. Трябваше да избере уединен ресторант, където да бъде сигурен, че няма да ги проследят, или пълно с хора място, където щеше да бъде трудно да ги забележат. Повечето потенциални свидетели означаваха и по-голяма безопасност.
Тълпите спечелиха.
— Знаеш ли къде е Пиаца Навона?
— Разбира се. Това е един от най-известните…
— Фонтанът на трите реки. Да речем в шест?
— Не е ли раничко за вечеря?
Повечето италианци дори не си помисляха да вечерят преди девет, но дълго преди това пиеха аперитиви.
— Искам да те видя на слънце, Герта. Винаги си изглеждала добре на светло.
Ланг затвори, преди тя да успее да отговори.
Като повечето адвокати той непрекъснато поддържаше връзка с кантората си по телефона. Нямаше начин да не им се обади. Не му беше останало време да си купи карта за международни разговори, затова трябваше търпеливо да изчака да го свърже операторът, чиито познания по английски вероятно бяха оскъдни.
Сара отговори на второто позвъняване.
— Кантората на господин Райли.
— Аз съм, Сара. Искам да знам дали има някакви проблеми?
— Ланг? — Гласът й трепереше от напрежение. — Обади се господин Чен.
Чен? Ланг нямаше клиент на име Чен. Не, имаше. Преди няколко години. Ло Чен беше обвинен, че е свързан с увеличаващия се брой азиатски мафиоти в района на Атланта. Чен не вярваше, че властите ще пропуснат да подслушват телефона на адвокат, представляващ хора, обвинени в престъпления, и настояваше Ланг да му се обажда от списък от обществени автомати. Ланг изпълни желанието на клиента си и звънеше от телефони във фоайетата.