— Ако хората в посолството разберат, че се срещам с бивш служител, който сигурно иска нещо, ще стана Толстой.
«Да стана Толстой» означаваше да те накарат да напишеш обемист подробен доклад за всичко, което не се вмества в установената практика, и обикновено изпълнен с удобни за теб художествени измислици.
Сервитьорът донесе две чаши «Брунело». Залязващото слънце се отразяваше в червеното вино и рисуваше кървави петна върху покривката на масата. Всеки наблюдаваше другия. Това беше любимото занимание в Рим. Батальон японци следваха екскурзовода си, жена, която държеше свит червен чадър като бойно знаме. Те се разпръснаха, за да снимат великолепния мрамор на Бернини.
Герта пресуши чашата си и заговори със зле прикрито безразличие. Ланг разбра, че е полагала усилия да се сдържи да не попита.
— Разведе ли се?
— Не.
Той й обясни за Доун, като само отчасти успя да разкаже безпристрастно за смъртта. Понякога не беше лесно да си мъж. Герта се зарази от все още силната му мъка и очите й заблестяха. Германците са много сантиментални. Пазачите от СС, които сутрин са се шегували, докато са убивали жени и деца, същата вечер са плакали на оперите на Вагнер.
— Съжалявам, Ланг. — Гласът й беше дрезгав от съчувствие. — Искрено.
Тя сложи ръката си върху пръстите му.
Той не помръдна.
— Ти не се ли омъжи?
Герта изсумтя презрително.
— За кого? В тази професия не срещаш свестни хора, а само откачалки.
— Можеше да е по-лошо — отбеляза Ланг. — Ами ако работеше в наказателната система?
Тя се оживи.
— Съществува ли такова нещо?
— Американските затвори.
Герта въздъхна разочаровано.
— Е, не си дошъл, защото не съм омъжена. Мисля, че искаш нещо друго.
Той й разказа за Джанет и Джеф и за мъжа, който беше нахлул в апартамента му.
— Кой би искал да убие сестра ти и племенника ти?
— Точно това се опитвам да разбера.
Двамата се умълчаха, докато сервитьорът отново напълни чашите им.
Ланг извади от джоба си копието на снимката на картината и го плъзна по масата.
— Ако някой ми каже какво е значението на тази картина, може би ще успея да открия виновниците.
Герта се вторачи във фотографията, сякаш декодираше шифър.
— Полицаите в Щатите не могат ли да помогнат?
Ланг взе снимката.
— Не мисля. Освен това въпросът е личен.
— Работил си в Агенцията достатъчно дълго, за да знаеш, че може да те убият, докато търсиш отмъщение.
— Не съм споменавал нищо за отмъщение. Само искам да разбера кои са онези хора. Ченгетата може да поемат случая оттам.
— Аха — рече тя, без да вярва на думите му. — И как мислиш, че мога да ти помогна аз?
— Трябва да ме представиш на Гуидо Марчени. Мисля, че е монах. Работи във ватиканския музей. Кого познава Агенцията във Ватикана?
Ланг помнеше добре пазената тайна, че Ватиканът има собствена разузнавателна служба. Курията, органът, натоварен с изпълнението на папските насоки в управата на Църквата, поддържаше мрежа от събирачи на информация, чиито главни функционери бяха мисионери, енорийски свещеници или други лица, които се показваха публично. Въпреки че не беше известно службата да е извършила убийство или атентат от средновековието насам, благодарение на броя на римокатолиците, тяхната лоялност и най-важното — тайнството на изповедта, те събираха информация, до каквато не можеха да се доберат шпионите на много страни. Агенцията често обменяше пикантни новини със Светия престол, както и с подобни организации.
Герта извади друга цигара от пакета.
— И какво да кажа на шефовете си? Защо искам да представя бивш агент на монаха?
Тя запали и вдъхна дима.
— Просто услуга за стар приятел, който има специфични въпроси за произведение на изкуството и иска да ги зададе от името на негов клиент.
— Ще си помисля.
Те поръчаха бобена чорба, патладжани в зехтин и бутилка вино.
— Герта, има още нещо, което трябва да знаеш — каза Ланг, когато приключиха с вечерята.
Тя отмести очи от огледалцето, в което се оглеждаше, за да си сложи червило.
— Че американската полиция те издирва? Затвори си устата. Не е привлекателна, когато виси така. Следобед прочетох бюлетина.
Едно от поетите от Агенцията задължения беше сътрудничество с местните власти и Интерпол в откриването на американски бегълци в чужбина. Усещайки, че изземват функциите им, ФБР бяха протестирали шумно, но напразно.
Ланг усети как стомахът му се сви.
— Искаш да кажеш, че Агенцията знае?