Той се засмя.
— Аз също не бих очаквал това от себе си. Заглеждала ли си ги отблизо напоследък? Рокерски кафенета и барове, състезания, облози, китари на гърбовете. Трябва да караш проклетите мотори така, сякаш правиш любов с тях. Освен това да се движиш по магистрала, без да си затворен в нещо метално, е чисто самоубийство.
— Някога обичаше мотоциклетите. Дори имаше «Триумф Бонвил». Наричаше го «ракетата между краката».
— Това беше преди повече от десет години. Поумнях с възрастта.
Герта угаси цигарата си в чинията.
— Или стана по-скучен?
— Снощи не мислеше, че съм скучен.
— Държах се учтиво.
Сянката върху масата ги накара да вдигнат глави. Сервитьорът следеше разговора им с очевиден интерес.
— Любовни кавги — обясни Ланг.
— Не сме влюбени — каза Герта.
— Ти ме обожаваш.
— Само в сънищата ти.
Сервитьорът избяга. Герта и Ланг прихнаха да се смеят.
— Жалко, че вече няма радиокомедии — рече Ланг, когато отново беше в състояние да говори сериозно. — Наистина ли мислиш онова, което каза?
— Че не сме влюбени?
— За мотоциклета.
— Това би било добро прикритие. Никой няма да заподозре, че човек на твоите години ще се качи на мотор.
Ланг се усети, че това е обида.
— Предлагаш да се возиш отзад чак до Орвието?
— Чистият въздух ще ни се отрази добре.
— Съгласен съм. Но ще намерим ли мотоциклет, на който ще можем да седим, а не да се прегърбваме?
Четвърта глава
1.
Рим
Следващата сутрин
Ланг не очакваше хубав италиански мотоциклет като «Дукати» или «Мото Гуци». Те бяха твърде скъпи за обикновените италианци и повечето се изнасяха за Щатите. Предполагаше, че Герта ще докара някой от малките японски мотопеди, обичайни за тесните улици на Рим.
Но грешеше.
Сутринта Герта пристигна със стар, но запазен «БМВ 1000». Моторът не се славеше с високи скорости, но беше изключително надежден, возеше меко и не вдигаше шум. «БМВ» първи внедриха кардана, който повечето мотоциклети вече използваха вместо предизвикващата вибрации и изискваща трудна поддръжка верига.
Ако не беше русата плитка на гърба на зелено-белите кожени дрехи, никой не би познал лицето на Герта, скрито под каската.
Ланг гледаше развеселен и изненадан, докато тя слизаше от мотора. От познатите му от женски пол единствено Герта беше достатъчно силна, за да повдигне такъв тежък мотоциклет на стъпенката му. Всъщност май не познаваше друга жена, която кара мотор.
Той оглеждаше одобрително беемвето, когато тя махна каската си.
— Хубав е, нали? — попита Герта.
— Пътуването ще си заслужава. Предполагам, че нямаш втори екип кожени дрехи?
Европейските мотористи по магистралите носеха колоритни кожени костюми от две части, вместо предпочитаните от американците джинси. Ако не беше облечен подходящо, Ланг щеше да бие на очи.
Тя посочи прикрепения към седалката багажник — там имаше втори екип кожено облекло и каска като нейната.
— Нямам представа на каква цена си убедила някого да ти даде мотоциклета си плюс всичко това — подхвърли Ланг и взе кожените дрехи. — И няма да питам.
Герта се засмя.
— Защо да ги взимам? Те са мои.
Той почувства лека ревност, че облича панталони, носени от неизвестен брой други мъже.
— Предполагам, че ще настояваш ти да караш.
— И да те принудя да седиш зад жена? — Тя намери това за много смешно. — Всички ще ти се подиграват.
Ланг се изненада, че панталоните са му по мярка. Якето беше тясно, но все пак го закопча. Отражението му във витрината показа типичен европеец, готов за пътуване извън града. С изключение на сандалите.
— По дяволите! Забравих си обувките.
Герта се усмихна.
— Нямам други ботуши.
— В пансиона имам един чифт. Не са рокерски, но ще са по-удобни от сандалите.
Бавното придвижване по тесните улици беше нещо като опреснителен курс за мотоциклетисти. Ланг изгаряше от нетърпение да излезе на магистралата, където скоростта щеше да направи мотора много по-стабилен, отколкото изискваше бавното придвижване в многолюдния град.
Той влезе и излезе от стаята за секунди, докато Герта седеше на мотоциклета и разглеждаше пътната карта. Обувките му не бяха пригодени за смяна на скоростите на мотор, но щяха да свършат работа. Ланг обърна на изток, към Тибър, освободи съединителя и настъпи газта.
2.
Старият собственик на пансиона наблюдаваше през пролуката между завесите на прозореца. Колко странни бяха германците! Мъжът не само плати за стая в скромното жилище, за да чука курвата, но и караше беемве на стойност два-три пъти повече от заплатата на средния италианец. Къде ли държеше скъпия мотоциклет? Определено не беше дошъл с него. Мъжът и жената очевидно бяха свикнали да се возят заедно. Имаха еднакви кожени дрехи. Съпругата на германеца трябваше да знае какво прави мъжът й и сигурно беше готова да плати за информацията.