Той имаше план.
В препълненото помещение настъпи тишина, когато Герта влезе и седна на свободното място до него. Високата метър и осемдесет красавица в кожени рокерски дрехи очевидно не беше обичайна гледка. Без да обръща внимание на очите, които следяха всяко нейно движение, тя запали цигара и направи знак на бармана, посочвайки чашата на Ланг — и Герта искаше капучино.
Ланг беше готов да се обзаложи, че барманът не е обслужвал никого толкова бързо.
Разговорите се подновиха и той се усмихна.
— Появата ти беше смайваща.
Герта дръпна дълбоко от цигарата и отговори през мъглата от тютюнев дим.
— Ще го преживеят.
Ланг нетърпеливо зачака да му разкаже какво е открила. Тя отпи от кафето.
— Е?
Герта бръкна в джоба си и извади сребърна верижка със същия медальон, какъвто Ланг беше видял в Атланта — четири триъгълника, които се срещат в центъра на кръг.
— Нямаше документи, нито портфейл.
— Предполагам, че е бил…
— Мъртъв. Знакът говори ли ти нещо?
— Същият носеше и мъжът, който нахлу в апартамента ми.
Герта угаси цигарата и прибра верижката в джоба си.
— Би било по-лесно да използва пушка, отколкото камион. Имаш ли предположения защо се опита да ни прегази, вместо да ни застреля иззад някое дърво?
Ланг не изгаряше от желание да поставя под съмнение мъдростта на решение, благодарение на което бяха останали живи.
— Може би е имало причина да загинем в пътно произшествие.
Тя сви рамене, сякаш въпросът нямаше значение.
— Мъртвите са си мъртви. Но ние не сме. Какво ще правим сега?
— Трябва да напусна Италия и да отида в Лондон.
— Няма да е лесно. Снимката ти сигурно вече е в ръцете на всички полицейски сили в Европа.
Герта имаше право.
— След въвеждането на Общия пазар по границите няма охрана. — Ланг направи знак на бармана да им даде още две кафета. — Ако мога да се кача на самолет на летище, където не пристигат и не заминават полети извън Европа, там няма да има проверки на митническите и имиграционните власти. Ще трябва да се тревожа само да не ме познае някое ченге на летището и малко по-свястна маскировка ще реши проблема.
— Но ще трябва да покажеш паспорта си, за да се качиш на самолета.
— Мисля, че се сещам за някой, който…
Тя се огледа, опасявайки се да не чуят разговора им.
— Да, гравьорът зад бижутерския магазин на Виа Гарибалди. Ако сме двамата, маскировката ти ще бъде още по-убедителна. Полицията не търси двойка.
— Благодаря, но не искам да те излагам на риск.
— Риск! — Герта повдигна вежди в недоумение. — А какво беше онова на пътя? Английско чаено парти?
— Ако искаш да ми помогнеш, виж дали не познаваш някой в «Наука и технологии», който може да ми направи маскировка.
«Наука и технологии» беше Второ управление в Агенцията и екипираше агентите шпиони с всичко — от радиопредаватели, които се събират в тока на обувката, до чадъри, изстрелващи отровни стрели.
Герта се вторачи в чашата си.
— Или ще дойда с теб, или няма да получиш помощ от мен. Няма да ти съдействам да те убият.
Ланг се замисли върху новото развитие на нещата. Герта не беше невинна млада дама, изпаднала в беда, за която постоянно трябваше да се тревожи. Беше го доказала. И все пак…
— Гравьорът е в затвора за фалшификации — прекъсна мислите му тя, сякаш отгатна, че той преценява възможностите си за избор.
— Много си убедителна. Можеш ли да получиш помощ от «Наука и технологии», ако все още правят такива неща?
Герта изпи остатъка от кафето си и направи гримаса от горчивината на утайката.
— Да, хората в отдела могат да ти осигурят такава маскировка, че и родната ти майка не би те познала. Но едва ли ще помогнат на бивш техен служител да се укрие от полицията. Освен това трябва да се попълват формуляри за реквизита, за разрешение…
Като всеки клон на правителството, Агенцията се управляваше с усърдно писане на доклади и бюрокрация. На служителите като Ланг се разрешаваше да се оттеглят без правото отново да заемат предишната си длъжност. Изключение правеше Първо управление «Администрация», където бюрократите бяха в изобилие като хлебарки. И също като насекомите, служителите там оцеляваха от всичко — съкращения на бюджета или ядрена атака. Чиновниците изискваха безкрайни формуляри, за да оправдаят съществуването си.
— Не си заслужава труда — съгласи се Ланг. — Все още си спомням как да се маскирам така, че да не ме познаеш.
— С или без дрехи?
Той не обърна внимание на въпроса й.
— Ще ми трябват пари. Всъщност доста, защото не мога да използвам кредитната си карта. Тегленията от сметката ми лесно може да бъдат проследени. Ще се нуждая и от дрехи и други лични принадлежности, тъй като моите неща са в пансиона. Няма да е разумно да се върна там. Остават паспорт, шофьорска книжка, кредитни карти и така нататък. Можеш ли да набавиш всичко това?