Полицейската му значка обаче промени нещата. Едва му остана време да седне и да вземе брой на «Пийпъл» отпреди един месец, когато го поканиха в кабинет, облепен с дипломи и сертификати.
— Арнолд Краузе. — В стаята влезе нисък мъж в бяла престилка, заобиколи го, застана зад бюрото и протегна ръка. — Разбрах, че се интересувате от медицинския картон на господин Райли.
Морс усети нервността, която повечето хора изпитват при среща с полицаи.
— Точно така, докторе. В Джорджия няма конфиденциални отношения между лекар и пациент…
Краузе се настани на кожения стол зад бюрото и плъзна кафява папка и голям плик по лакирания махагон.
— Знам, но не даваме медицинските картони без призовка по съдебно дело. Ако обаче разследват някого от пациентите…
Детективът седна на креслото срещу бюрото и започна да прелиства папката.
— Благодаря ви, че не държите на формалностите.
— Опитваме се да съдействаме на органите на реда — отвърна лекарят, изпитателно наблюдавайки къде Морс е насочил вниманието си.
Морс прочете бележките за прегледа през есента. Здравето на Райли изглеждаше цветущо. Той нетърпеливо отвори плика и изсипа на бюрото рентгенови снимки. Вдигна ги една по една към светлината от единствения прозорец в кабинета, докато намери онази, която търсеше, и я даде на Краузе.
— Това е вратът, нали?
Лекарят завъртя стола си и сложи снимката на вграденото в стената светлинно табло. Неоновата светлина примига и се включи.
— Да, долната част на шийния дял. Снимката е на гръдния кош.
Беше очевидно, че Краузе едва сдържа желанието си да попита защо Морс иска да знае това.
Детективът не обърна внимание на неизречения въпрос.
— И в шийния дял на господин Райли няма заседнали чужди тела, нали?
Лекарят се намръщи.
— Чуждо тяло? Например…
— Куршум.
Краузе видимо пребледня.
— Куршум?
Морс се наведе напред.
— Да, ако там има куршум, щяхме да го видим, нали?
Краузе кимна.
— Със сигурност. Но защо…
— При прегледа на господин Райли не сте виждал белег? Следа от огнестрелна рана или от изваждане на куршум?
Лекарят поклати глава.
— Не, нищо. Но защо…
Морс стана и протегна ръка.
— Много ми помогнахте, докторе.
Краузе предпазливо пое протегнатата ръка, сякаш мислеше, че може да се счупи.
— Смятате, че господин Райли е бил прострелян във врата?
— Някой наистина мисли така — отвърна детективът и тръгна към вратата.
3.
Атланта, паркингът на медицинския център «Пиедмонт»
Морс даде няколко банкноти и вратата за излизане от паркинга се вдигна. Беше един от редките мигове, когато не преброи рестото. Мислеше за раната, която беше вписана в служебното досие на Райли, но не бе отбелязана при прегледа.
Нямаше нищо против човек да си измисли военна кариера. Мнозина го правеха и лъжеха, че са участвали в сражения, а всъщност не се бяха приближавали до враг, нито дори до офицерски клуб. Или твърдяха, че са били на военна служба, а не бяха носили униформа от дните си на бойскаути. Никога обаче не беше виждал самите военни да фалшифицират досиета.
Защо биха го сторили?
Морс замислено си играеше с климатика на служебния форд без опознавателни знаци и направи гримаса, когато от отдушниците започна да повява топъл въздух. Той въздъхна и смъкна стъклото.
Биха го сторили, защото господин Райли не е бил морски пехотинец, дори не е служил във Флотата, и някой предпочиташе миналото му да не бъде разглеждано подробно.
Това беше единственото обяснение, до което стигна детективът.
Той отново направи гримаса, този път при мисълта, че е отворил кутията на Пандора. Ако някой безименен безлик бюрократ беше скалъпил фалшиво минало на Райли, истинското му минало по всяка вероятност се криеше под огромния и неясно очертан чадър, известен като национална сигурност. С една дума, господин Райли беше привидение.
В такъв случай не му е била нужна причина да убива Халвърсън, нито да изхвърля през балкона другия тип. Някой във Вашингтон може би беше решил, че портиерът е агент на терористична клетка, и му бе заповядал да го убие. Или че предполагаемият крадец е зет на Осама бен Ладен.
Морс удари спирачки. Едва не мина на червен светофар.
Национална сигурност или не, хората не се измъкваха безнаказано, ако са извършили убийство. Не и когато Морс работеше по случая. Смяташе да докладва за подозренията си на федералните власти, за да ги накара да бъдат по-бдителни в международен мащаб. Вероятно те щяха да съумеят да изкопчат нещо от агентите под прикритие и шпионите, да разберат кого познава Райли в Рим и къде може да се крие.