— Вземи такси да не станеш вир-вода — посъветва я той през затворената врата на банята. — Най-близката метростанция е почти толкова далеч, колкото посолството.
Вратата се открехна и главата на Герта се показа, увита в облак от тютюнев дим.
— Знаеш ли това или го четеш от пътеводител?
— Къде е най-близката метростанция ли? Знам го. Много пъти съм бил тук.
Тя кимна, оценявайки информацията.
— Благодаря за съвета. Щастлива съм, че проявяваш загриженост към мен.
Вратата се затвори.
2.
Лондон, Сейнт Джеймс
Половин час по-късно Ланг излезе от «Фортнъм енд Мейсън», отвори новия си чадър и благодари на портиера, който му отвори вратата. Придобивката не само щеше да го предпазва от упорития ръмеж, но и щеше да му помогне да се слее с тълпите с чадъри на тротоара.
Вдясно неоновите светлини на Пикадили Съркъс се отразяваха в мократа улична настилка. Цветовете сякаш танцуваха по черния асфалт. Автобус на два етажа закри и после отново разкри статуята на Ерос, древногръцкия бог на любовта, който властваше над площада от едно столетие.
Клаксоните изсвириха и автобусите, камионите и колите спряха. Ланг не беше свикнал да поглежда първо надясно и слезе на платното пред яркочервена «Мини Купър». Косата на шофьора беше подстригана по модата от времето на Бийтълс. Цигарата подскачаше между устните му, докато говореше по мобилния си телефон. Ланг се промъкна зад един «Роувър» и два японски мотоциклета и успя да стигне до отсрещния тротоар.
Преди следващата пресечка вляво се намираше Олд Бонд стрийт. Той видя табелката на номер дванадесет. «Майк Дженсън, търговец на антики.» Ланг бутна вратата и влезе.
3.
Лондон, Уест Енд
Няколко километра по-нататък, в Уест Енд, един човек гледаше черно-бели телевизионни екрани, на които пробягваха картини от улиците на града. От време на време той спираше кадъра и осветяваше в бял ореол някое лице и сетне подаваше команда на компютъра да продължи.
Повечето лондончани не знаеха, че техните образи се предават около четиридесет пъти на ден, докато пътуват и се връщат от работа, бързат по задачи между сградите или просто гледат витрините. Камерите бяха поставени след терористичните актове на ИРА. На дискретни места из града бяха монтирани хиляди камери, които не се различаваха много от камерите на охраната в универсалните магазини. Образите бяха прекалено много, за да бъдат прегледани от лондонската полиция.
Ерата на високите технологии се беше притекла на помощ със софтуер за разпознаване на лица. Снимката се програмираше в компютъра и й се определяше номер — един за разстоянието между очите, друг за дължината на носа и така нататък. Ако някой бъдеше разпознат в кадрите от камерите, прозвучаваше аларма и въпросното лице се осветяваше, а местонахождението му се появяваше на екрана.
Тъй като главните структурни елементи на лицето — тилните кости, долната челюст и назалните кости — могат да бъдат променени само с хирургична операция или поради травма, в повечето случаи компютърът можеше да «види» промени като оплешивяване, отслабване или напълняване, или най-безмилостната сила от всички — остаряването.
С присъщото нежелание на правителствените служби навсякъде по света да се откажат от властта, след като веднъж са я получили, лондонската полиция беше решила да позволи на малцина, които знаеха за устройствата, да ги забравят, защото ирландската организация беше временно разпусната по крехко взаимно споразумение. В малкото случаи, когато някой повдигнеше въпроса, длъжностните лица бързаха да подчертаят, че внушителният брой арести в бедните квартали се дължи на камерите. Демонтирането на съоръженията за наблюдение от «безопасните» райони, но не и от останалите, би обидило историческото британско чувство за справедливост и би предизвикало политическа буря в общината. Гражданите, които в редки случаи публично се оплакваха от нарушаването на личната им свобода, бяха осъждани от властите като анархисти, противопоставящи се на сигурността в града.
Същата технология беше използвана от полицията в Тампа, Флорида, «експериментално» — за да бъдат разпознати деветнадесет запалянковци с криминални досиета на финала за суперкупата през 2001 година.