Според обичая на бившия ми орден след пътуването отидох в параклиса, за да изразя благодарността си за благополучното ми пристигане. Изненадах се, като видях, че е кръгъл, а не във формата, с която бях свикнал. По-късно научих, че всички тамплиерски църкви са такива, построени като Храма на Соломон в Ерусалим. Помещението беше оградено с колони от серпентина и червен мрамор. Олтарът се намираше в средата, приказно изваян блок от изключително чист бял мрамор, където бяха гравирани релефи, изобразяващи сцени от Свещения град. Кръстът отразяваше светлината на хилядите восъчни свещи, защото беше от чисто злато. Цената само на църквата далеч надвишаваше стойността на целия манастир, който бях напуснал.
И това не беше всичко. Обитателите на това великолепно място отпразнуваха завръщането на братята си с пир, споделен дори със скромните оръженосци като Филип и мен. За пръв път през живота си вкусих месо от минога, яребица и овца, придружени от толкова силно вино, че главата ми се замая.
Всичко беше както Гийом от Поатие беше обещал, дори по-хубаво. Вече описах месото. Дадоха ми стая, по-голяма от всеки две взети заедно в предишния ми манастир, и меко легло с вълнен дюшек, напълнен със слама.
Ако се бях замислил за душата си, така както за плътта си, вероятно нямаше да бъда на мрачното място, където се озовах.
Втора глава
1.
Лондон, Сейнт Джеймс
16:00 ч. същият ден
Герта отново прочете бележката, а после я смачка и я пусна в кошчето за боклук.
«Копеле!» Тя хвърли чантата си, която се удари в стената. Беше му спасила кожата в Италия и бе използвала връзките и парите си, за да го докара в Лондон.
А за благодарност той я заряза като момиче за една нощ.
Беше толкова обидена и унизена, че й идваше да се разплаче. Седна на ръба на леглото, запали цигара и се втренчи в спиралата от дим, издигаща се към тавана.
Докато минутите минаваха, трезвият разум започна да надделява. Ланг не й беше обещавал нищо и всъщност се бе опитал да я убеди да не тръгва с него. Типично за мъжете. Галантно се притеснява да не я изложи на опасност, а в същото време пренебрегва факта, че някой трябва да му пази гърба. Старомодното мъжко превъзходство, макар и очарователно, можеше да стане причина да го убият.
И така му се падаше.
Герта стреляше много по-добре от Ланг, знаеше всички новости в занаята и най-важното — противникът вероятно не съзнаваше за участието й. Снимката на Ланг беше на първата страница на десетина вестника и той се нуждаеше от прикритието й повече от всякога.
Мъжете като цяло и Ланг в частност бяха способни на феноменални глупости. Мисълта я накара да се почувства по-добре.
«Нуждаеш се от мен, Лангфорд Райли. Нуждаеш се от мен, Schatz46. И факторът глупост изобщо не омаловажава този факт.»
Тя протегна ръка към телефона от другата страна на леглото, но спря и стана. Угаси цигарата си и излезе от стаята, опитвайки се да си спомни къде е видяла най-близката телефонна кабина.
2.
Оксфорд
10:00 ч. на другия ден
Късно сутринта Ланг излезе от магистрала М40. Измина без произшествия стотината километра от Лондон, доколкото това беше възможно с малката стара кола «Морис Майнър». Единственият проблем, освен схванатите мускули, беше силното присвиване в стомаха в резултат на индийското ястие на Рейчъл, съпругата на Джейкъб, която беше настояла да сготви вечерята. В миналото в разузнавателната общност Рейчъл беше известна като една от най-лошите, но най-въодушевени готвачки в света. Поканите й за вечеря вдъхновяваха пословични извинения. Предишната вечер тя беше приготвила вариант на бомбайско алу, огнено ястие с картофи, чиято лютивина изгори вкусовите брадавици на Ланг, така че не можа да усети вкуса на най-новото й кулинарно бедствие. В края на краищата се отърва леко само с газове.
Мостът «Магдалина» изглеждаше като на пощенска картичка и предоставяше гледка към заострените покриви с цвят на пчелен мед и готическите кули на Оксфорд. Ланг гледаше пейзаж, който сякаш не беше променен от петстотин години. Градът, разбира се, се беше променил. Там се намираше фабриката за автомобили «Роувър», както и няколко други. Въпреки това Оксфорд беше запазил средновековната си атмосфера и това беше заслуга на жителите му и на градските власти.