Ланг подкара към площад «Сейнт Джордж» — едно от онези кръгови движения, каквито британците изглежда предпочитаха пред светофарите. След като се завъртя два пъти, той успя да мине във външната лента и излезе на Ламбет Роуд. Пред него се появиха двете огромни корабни оръдия на Военния музей.
Ланг намери свободно място за паркиране, изключи двигателя и се вторачи в огледалото за обратно виждане. Като повечето улици и тази беше еднопосочна и му позволяваше ясно да вижда приближаващите се превозни средства. След пет минути разбра, че не са го проследили. Беше сигурен, че никой, освен Джейкъб, Рейчъл и професорът не знае, че е ходил в Оксфорд, но в светлината на онова, което беше научил там, «те» биха го потърсили точно на това място.
Ланг запали мотора и влезе в закрит паркинг под жилищна сграда. Остави колата на запазеното място на Джейкъб и тръгна към асансьора.
Джейкъб отвори вратата. Още от коридора Ланг усети и друга миризма, освен уханието на лулата му. Рейчъл отново беше в кухнята.
Джейкъб го покани да влезе и нервно огледа коридора.
— Радвам се, че се върна жив и здрав. Стокуел помогна ли ти?
— Да — отвърна Ланг и му даде ключовете от колата, докато прекрачваше прага.
Апартаментът беше пълна противоположност на кабинета на Джейкъб. Мебелите бяха съвременни, от стъкло и хром, и Ланг изпита носталгия по домашния уют. На пластмасовите лавици на едната стена имаше малко книги и няколко модернистични скулптури, вероятно започнали живота си като части на двигател. На другите две стени бяха окачени картини, напомнящи произведенията, които беше видял предния ден. Четвъртата стена беше остъклена. Оттам се виждаше малък балкон и изглед към Темза, който на помръкващата светлина приличаше на «Парламента» от Моне.
Джейкъб чакаше обяснения, но Ланг попита пръв.
— Какво научи за «Пегас»?
Джейкъб се настани на кожения диван и извади лула от джоба на окъсания си пуловер.
— Доста неща.
Ланг седна и нетърпеливо зачака, докато приятелят му изпълни ритуала да я запали.
— Пегас, разбира се, е крилатият кон от древногръцката митология. Тропнал с копито и от планината Хеликон бликнал извор.
Ланг неспокойно се размърда на мястото си, като се надяваше Джейкъб по-скоро да заговори по същество.
— Нямам представа каква е връзката между митичното животно и търговската компания — призна Джейкъб, — но «Пегас» е интересна в няколко отношения. Първо…
Той всмукна шумно и престана да рови в лулата с нещо, което приличаше на гвоздей. Ланг потисна импулсивното си желание да изхвърли през прозореца проклетата лула.
— Знам каква е връзката с митичното животно. Но компанията?
— Корпорация, базирана на британския остров Джърси, на двадесет и четири километра от френския бряг. — Джейкъб повдигна в недоумение гъсеничните си вежди.
— Искаш да кажеш, че се ползва с банкова и корпоративна тайна. По закон самоличността на акционерите и членовете на ръководствата на дружествата са поверителни и трансакциите на остров Джърси не се облагат с данъци.
Джейкъб най-после запали лулата си.
— Така е. Официално нямаше начин да разберем, че компанията има годишни приходи от няколко милиарда долара. Изключително странно е, че не произвеждат нищо и не извършват никакви услуги.
Ланг подсвирна.
— Господи, доходът им е по-голям от брутния национален продукт на много страни. Откъде идва?
— Това е още по-интересно. От няколко източника, всичките или открито римокатолически, като инвестиции и фондове под попечителството на папата, или под влиянието на Църквата като няколко католически агенции за помощи.
Ланг осъзна, че е зяпнал от почуда.
— За какво ги получават? С тези пари биха платили доста печеливши талони за бинго.
Джейкъб сви рамене.
— За съжаление, по правило служителите на Мосад не са посветени в делата на католическата църква, Ватикана и папското управление. С каквото и да се занимава «Пегас», не го прави по телефон, електронна поща или факс, нищо, което «Ешелон» следи и подслушва. Мосад знае за компанията от години, но не я смята за интересна.
«Защото не е заплашвала еврейската държава» — помисли Ланг.
— Имаш ли представа къде отиват парите?