— Извинявайте. Сбъркал съм апартамента. — Той едва не се подхлъзна на нещо, което изхрущя под краката му. — Ако съдя по звука, продуктите са пресни. Трябва да ми кажете откъде пазарувате.
Жената отново изпищя, този път по-силно, и Ланг побягна по коридора.
Реши да не използва асансьора. Нямаше представа за колко време щеше да се спусне, а полицаите може би вече реагираха на виковете на уплашената жена. Втурна се надолу по стълбите, стигна до фоайето, събра достойнство да го прекоси спокойно и излезе навън.
Докато вървеше към най-близката метростанция, той се запита как ченгетата бяха разбрали, че е в апартамента на Джейкъб. Беше убеден, че никой не го проследи дотам. Дори да го бяха сторили, къде го бяха засекли? Ако го бяха разпознали в Оксфорд, защо не го арестуваха там? Защото по някакъв начин бяха научили, че ще отиде при Джейкъб.
Мисълта го накара да се разтрепери по-силно, отколкото от вечерния хлад. За да знаят, че ще потърси Джейкъб, те трябва да са видели отдавна засекретеното му служебно досие, но това бе малко вероятно поради патологичната склонност на Агенцията към потайност. Скотланд Ярд сигурно знаеше това и вероятно не биха си направили труда да попитат, ако са били наясно с предишната му работа. Ланг беше сигурен, че видя снимката си от служебното досие във вестника, който четеше мъжът на пейката в Темпъл. Как вестникът се беше сдобил с нея? Това повдигаше една още по-обезпокоителна вероятност — някой беше изровил досието му, потулено под дебел бюрократичен пласт, и бе съобщил информацията на полицията. «Те». Онези, които го искаха арестуван и затворен там, където да могат спокойно да се погрижат за него.
Мислите му бяха прекъснати от изсвирване на гуми и спирачки. На тротоара се качи голям автомобил и спря, препречвайки пътя му. От колата изскочиха двама мъже и насочиха пистолети.
— Предполагам, че вие сте господин Райли — рече по-високият и показа полицейската си значка. — Скотланд Ярд. Арестуван сте.
— Цял живот съм мечтал да се запозная с някого от Скотланд Ярд — отвърна Ланг и вдигна ръце. — Моментът заслужава снимка.
На светлината на уличната лампа се виждаше, че в определен период от живота си по-едрият мъж е страдал от тежка форма на акне. Костюмът не му стоеше добре. Дали беше конфекция, или просто лошо ушит? Не, сакото беше набързо преправено, за да прикрие кобура под мишницата. Английските инспектори не ходеха раздърпани. И оръжието не беше типично за тях. «Берета». Като повечето американски полицейски сили, и в Скотланд Ярд предпочитаха деветмилиметровия «Глок», защото беше по-лек, по-бърз и побираше повече патрони от произведения в Италия автоматичен пистолет.
По-ниският и по-пълен мъж стоеше зад първия. Ланг позна обувките му. Това беше човекът на балкона на Джейк. Мъжът прибра оръжието си, приближи се до Ланг и изви ръцете му зад гърба. Другият също сложи пистолета си в кобура.
— Ще дойдете с нас, господин Райли. Момчетата в Скотланд Ярд искат да ви зададат няколко въпроса.
— Предполагам, няма смисъл да казвам, че не съм го извършил — отвърна Ланг, проверявайки силата на мъжа, като се престори, че се съпротивлява.
— И какво по-точно не сте извършил? Не сте убил онзи в Америка или горкия нещастник на Бонд стрийт? — попита другият, бръкна в джоба на сакото си и извади спринцовка.
— Откога Скотланд Ярд упоява арестантите?
— Така е по-лесно и по-хуманно, отколкото ударът с палка или с пистолет, както постъпвате вие, ченгетата, с горките чернокожи — отвърна мъжът и се съсредоточи да изпробва иглата. Тънката струя течност изглеждаше златиста на светлината. — Няма да боли.
Ланг почувства, че по гърба му полазват ледени тръпки, както когато убиецът влезе в апартамента му в Атланта. И също както тогава, основното обучение в Агенцията се завърна като научено наизуст и отдавна забравено стихотворение.
Той рязко се дръпна, изви тяло и в същия миг стовари цялата си тежест върху краката на пазача си.
Чу се звук на строшени кости. Мъжът изкрещя, пусна Ланг, падна на тротоара и остана да лежи там и да стене.
Другият беше захвърлил спринцовката и посегна към пистолета си. Ланг направи лъжливо движение, приклекна и заби юмрук в стомаха му.
Мъжът се преви на две и се свлече на колене, като притисна с ръце мястото на черния си дроб, който Ланг се надяваше да е разкъсал. Човекът го погледна гневно и се строполи по лице на земята.
Докато се гърчеше и пъшкаше на тротоара, от ризата му се показа нещо. Ланг не се изненада, като видя кръга с малтийския кръст в средата.
Той подритна непознатия, за да го обърне по гръб, наведе се, взе беретата му и се приближи до другия нападател, който се опитваше да се изправи, подпирайки се на стълба на уличната лампа. Ланг обезоръжи и него, хвърли пистолета му в храстите и напъха дулото на беретата в устата му.