— Кои сте вие, по дяволите?
Ланг се стресна, когато видя, че на лицето на мъжа не се изписа страх. Смъртта очевидно не плашеше тези хора.
— Кой ви изпрати? — Ланг усети, че чувството му на безсилие и неудовлетвореност се превръща в гняв. — Отговори или, кълна се в Бога, ще ти пръсна черепа.
Човекът се усмихна.
Ланг закипя от ярост. Негодниците бяха от организацията, която беше изгорила Джанет и Джеф, докато спят, и се беше опитала да го убие и да го обвини в други две убийства. Щом копелето беше готово да умре, Ланг с радост щеше да му помогне. Пръстът му се уви около спусъка и желанието му да причини болка, унищожение и смърт се засили. Отмъщението беше съвсем близо.
Очите на мъжа се отместиха от лицето на Ланг и само за част от секундата се фокусираха върху нещо над рамото му. Това беше достатъчно. Ланг коленичи и рязко се обърна. С джимбия в ръка другият нападател се блъсна в него и политна надолу, сякаш се беше спънал. Той не можа да запази равновесие и заби в гърдите на другаря си кинжала, предназначен за Ланг.
Бликна гейзер от артериална кръв, която изглеждаше черна на светлината на уличната лампа. Мъжът се отпусна на земята. Ножът разряза гръдната му кост със звук като въздишка. Отворените му, но вече безжизнени очи се вторачиха в небето.
Случилото се не оказа абсолютно никакво въздействие върху другия. Той извади камата от неподвижното тяло, изправи се и рязко се завъртя.
Ланг насочи към него пистолета.
— Не мърдай.
В същия миг Ланг осъзна три неща. Първо, нападателят нямаше да се уплаши от оръжието. Второ, нямаше представа дали пистолетът е зареден. И трето, нямаше време да освободи предпазителя, нито да провери дали беретата е готова да стреля.
Той натисна спусъка.
5.
Джейкъб се втренчи в жената с изваяно като скулптура тяло, застанала на прага.
— Ланг кой?
Герта го блъсна и влезе в апартамента.
— Нямам време за шеги, господин Анулевич. Ланг се намира в сериозна опасност и трябва да знам къде е.
Джейкъб сви рамене. Освен че си беше подозрителен по природа, той инстинктивно отговаряше уклончиво на въпроси, зададени с немски акцент, макар и едва доловим.
— Очевидно е много популярен. Тази вечер за втори път го търсят тук. Започвам да мисля, че бих искал да се запозная с него.
Герта се приближи до Джейкъб и демонстрира ръстовото си превъзходство от метър и осемдесет.
— Вие сте служил в Мосад, а Ланг в Агенцията. Преди тринадесет години Хамас са планирали да взривят посолството на Израел. Предвидено е било да бъдете в квартала. Ланг е убедил Агенцията да му позволи да ви предупреди. Оттогава все се шегувате, че се питате какво би станало, ако му бяха отказали.
Очите на Джейкъб се разшириха от учудване.
— Наистина го познавате! Съжалявам…
Герта му се усмихна, а после отново стана сериозна.
— По-късно ще се извинявате. В момента трябва да го намеря на всяка цена. Той е в по-голяма опасност, отколкото допуска.
Джейкъб възвърна спокойствието си и се залови с лулата.
— Сигурно съзнава, че ще има неприятности. Избяга, когато дойдоха ченгетата.
— Съмнявам се, че са били ченгета, освен ако той не е проявил нехарактерно за него нехайство. Агенцията е дала редактираното му служебно досие на полицията, но и някой друг е получил достъп до информацията. Така са разбрали за вас и за приятелството ви. Някой трябва да му каже, че миналото и връзките му са известни на онези хора.
Джейкъб се отпусна на тапицирания с кожа хромиран диван, временно забравяйки за лулата си.
— По дяволите! Щом разполагат със служебното му досие…
— Те знаят всички места в Лондон, където Ланг би могъл да отиде. Трябва да го предупредя.
Той я погледна.
— Нямам представа къде може да е отишъл. Изчезна бързо. — Джейкъб посочи с лулата към балкона. — Слезе по краткия път.
Герта стана и отвори остъклената врата, сякаш очакваше, че Ланг все още е там.
— За какво разговаряхте, преди да дойдат «ченгетата»?
Джейкъб си спомни за лулата си и драсна клечка кибрит да я запали.
— Току-що се беше върнал от Оксфорд. Отиде да се срещне с един мой познат, историк. Искаше да научи нещо за тамплиерите.
Герта се обърна и се намръщи.
— Тамплиерите? Рицарите тамплиери?
Джейкъб се отказа от опитите си да запали лулата и я остави.