Той се изправи и уморено огледа сцената на престъплението. Имаше нещо в този квартал Саут Банк край Ламбет Роуд. Беше сигурен, че не е идвал тук, и все пак…
Анулевич, бившият агент на Мосад, приятелят на Райли. Той не живееше ли в Саут Банк? Инспекторът потупа джобовете си в напразна надежда, че може да намери адреса на Анулевич.
— Мога ли да ви помогна, инспекторе? — услужливо предложи Пейтъл.
Фицуилям се отказа от търсенето, но беше убеден, че приятелят на Райли живее наблизо. Ако американецът беше замесен, това би обяснило нещо, макар Че Фицуилям не знаеше какво.
— Не, благодаря — отривисто отвърна той и започна да оглежда нарастващата тълпа от зяпачи.
Издирването му беше почти незабавно възнаградено. Висока русокоса жена, която изпъкваше сред множеството. Красива, като приятелката на Райли на снимката, германката. Фицуилям си проправи път до нея, точно когато тя излизаше от кръга зрители, за да си тръгне.
— Госпожице! Извинете, госпожице! — Той извади полицейската си значка и я вдигна така, че тя да я види. — Госпожице Фукс?
Тя сигурно го чу, но с нищо не го показа. «Забележителен контрол» — помисли Фицуилям.
— Знам коя сте, госпожице. Предпочитам да говоря с вас тук, вместо в участъка.
Това я накара да спре. Едва когато се обърна, той осъзна, че е с цяла глава по-висока от него.
— Да?
— Аз съм инспектор Фицуилям от столичната полиция — представи се той, сякаш значката не беше на няколко сантиметра от очите й. — Търсим един ваш стар приятел американец — Лангфорд Райли.
Въпреки слабата светлина Фицуилям ясно видя студения поглед, който тя му отправи.
— И какво ви кара да мислите, че знам къде може да е той? Не съм го виждала почти от десет години, а може би и повече.
— Позволете да ви напомня, че укриването на закононарушител е престъпление.
Фукс бавно кимна.
— Ще го имам предвид, в случай че той потърси подслон.
Дори гърбът й излъчваше презрение, когато тя се обърна възмутено и тръгна с дълги крачки в мрака.
Фицуилям направи знак на един от униформените полицаи да се приближи, даде му указания и отново насочи вниманието си към двата трупа.
Ченгето се върна след няколко минути и посочи към един от небостъргачите.
— Вътре до асансьора има списък на обитателите. Той живее на дванадесетия етаж.
Инспекторът му благодари и влезе в сградата.
Горе натисна звънеца и вратата се открехна. През пролуката надникна мъж с плешива глава и очила, застрашително крепящи се на носа му.
— Господин Анулевич? — Фицуилям показа значката си. — Столична полиция. Може ли да вляза?
Човекът затвори, махна веригата на вратата и отново отвори. Детективът влезе в малка всекидневна. На дивана седяха две жени. Той предположи, че едната е госпожа Анулевич. Другата беше госпожица Фукс. Фицуилям кимна, представи се и зададе въпроса си.
Господин Анулевич сви рамене в отговор.
— Не съм го виждал, инспекторе. Какво е направил, че Скотланд Ярд идва да го търси при мен?
— Полицейска работа — отвърна Фицуилям, включвайки се за момента в играта им. — Искаме да говорим с него.
Анулевич се обърна към германката.
— Герта, знаеш ли дали нашият стар приятел Лангфорд Райли е в града?
Тя поклати глава.
— Не, и докато господинът не ме попита дали съм го виждала.
— Разбирам — рече Фицуилям. — Кога за последен път бяхте в Обединеното кралство, госпожице Фукс?
— Не си спомням точно.
— Според архивите на имиграционните власти преди десетина години. Вероятно внезапно ви е обзела носталгия.
— Много време мина.
— Предполагам, че никой от вас няма представа какво се е случило под прозореца ви?
— Чухме шум и слязохме долу — отговори Анулевич. — Видях, че някой е ранен и веднага се върнах, но полицията пристигна, преди да успея да се обадя.
Фицуилям бръкна в джоба на сакото си и извади две визитни картички.
— Няма да ви безпокоя повече, особено след като отдавна не сте се виждали. Но ако господин Райли ви се обади, позвънете ми.
Двамата кимнаха и той излезе.
«Фукс и Анулевич са големи приятели. Учудващо! — горчиво помисли инспекторът. — Наистина изумително, тъй като според информацията от ЦРУ двамата не се познават.»
8.
Лондон, Саут Док