Ланг слезе по стъпалата на метростанция Ламбет Норт. Вървеше бавно и спокойно, за да не привлече внимание. Имаше малко пътници, вероятно защото работният ден беше приключил и кварталът се състоеше предимно от жилищни блокове. Ланг се качи на влакчето и след като пътува няколко минути, погледна разноцветната карта на метрото. Браун, Бейкърлу, Лайн. Още три-четири спирки и щеше да стигне до Пикадили Съркъс, само на няколко преки от магазина, където търговецът на антики Майк Дженсън беше убит предишния ден.
Ланг реши, че Пикадили е удобно място. Тълпите, излизащи от ресторантите и театрите, щяха да му осигурят анонимност. Можеше и да му провърви. Вероятно един стар познайник все още беше там, човек, чието име едва ли беше вписано в служебното му досие.
Влакчето се разтресе и спря. Във вагона се качиха младеж и девойка. Той беше с червена коса и богато украсена татуировка на дракон, а тя със стърчащи зелени кичури на главата, същинска гръбна перка на динозавър. Половата й принадлежност можеше да се определи само по гърдите, които опъваха тънката тясна тениска. Двамата бяха отрупани с пръстени и медальони на различни пробити места в тялото.
А Ланг беше помислил, че момичето от галерия «Ансли» е странно.
Младите хора сякаш не го виждаха. Те седнаха в отсрещния край на мотрисата, забравили за всичко друго, освен за себе си. За Ланг беше пълна загадка как съумяват да се прегръщат интимно, без да заплетат бижутата си.
Лицата на единствените други пътници, две жени на средна възраст без венчални пръстени, изразяваха неодобрение, любопитство и завист.
Ланг наблюдаваше онова, което скоро щеше да прерасне в полово сношение, и си припомняше научената информация. Преводът на документа на тамплиерите показваше, че областта Лангедок във Франция може би е мястото, където трябва да търси. Фактът, че «Пегас» имаха бизнес в предимно земеделския район в Бургундия, едва ли беше случаен.
«Пегас».
Дали съвременната мултимилиардна корпорация беше заимствала името си от символа на монашеския орден, официално разпуснат преди седемстотин години, или беше въплъщение на самите рицари тамплиери? Пиетро беше описал Ордена по начин, който се вместваше в характеристиката и на «Пегас». И двете организации получаваха страшно много пари от папата. Възможно ли беше причината за всичко да е някаква тайна отпреди две хилядолетия, чийто отговор се криеше в копие на картина с религиозен сюжет от малко известен художник?
Главата го заболя от толкова въпроси.
Хванали се за ръце, влюбените пънкари слязоха на Уестминстър. Двете стари моми имаха такъв вид, сякаш бяха благодарни, че са оцелели от особено страшна епидемия.
Макар че беше прочел писанието за тамплиерите, Ланг все още знаеше твърде малко. Докато работеше в Агенцията, той беше научил, че онова, което не знаеш, не е опасно. Класически пример беше решението на Кенеди да задържи въздушната подкрепа, без да знае, че войската вече е стигнала до брега на Залива на прасетата. Сигурно ветераните от онзи пълен провал мислеха, че онова, което не знаеш, не може да ти навреди.
Един от девизите на Агенцията беше «Проучи всичко за проблема, реши какъв ще бъде желаният резултат, формулирай план, с който да го постигнеш, и действай».
Разбира се. Няма нищо невъзможно за онзи, на когото не се налага да го прави.
Ланг разполагаше само с част от необходимата му информация. Знаеше, че някаква организация, вероятно с историческо минало, го иска мъртъв като Джанет и Джеф. Желаният резултат беше да накара копелетата да съжаляват, че са чували за Ланг Райли.
Все още не беше направил най-трудното — да формулира план. Време беше да «проучи» положението и да започне отначало. Без да разбере какво представлява «Пегас», нямаше да може да си разчисти сметките с тях. Трябваше да разбере дали «Пегас» наистина е свързана с тамплиерите.
Трудна задача.
Ланг не беше особено религиозен, вероятно защото като дете го измъкваха от леглото всяка сутрин в неделя и го принуждаваха да прекарва един час на най-неудобната пейка в цялата епископална църква. Разбира се, беше твърде малък, за да се съпротивлява. При скромните му познания не си спомняше да е чувал, че Христос е бил женен, още по-малко да е оцелял след разпъването на кръста, както пишеше в една от забележките си доктор Уолф.
Средновековни религиозни ордени в двадесет и първи век? Изключително странно.
Проучване на въпроса.
Дотук имаше повече въпроси, отколкото отговори.
Например откъде знаеха, че трябва да отидат в апартамента на Джейкъб? Ланг беше повече от сигурен, че не го бяха проследили до Темпъл Бар или от Оксфорд. Но тогава как бяха разбрали? Какво беше казал Шерлок Холмс? Нещо от сорта — ако елиминираш всички възможни решения, остава само невъзможното. Беше невъзможно някой да е открил връзката му с Джейкъб чрез служебното досие.