Щом се измъкнеха от работническия рай в Източна Европа, първото желание на мнозина политически имигранти беше жена. Уискито беше на второ място, при това с голяма разлика. Много по-лесно беше да разпитваш спокоен, отпуснат и доволен, отколкото напрегнат и изпълнен с негодувание човек. Когато за пръв път изпратиха Ланг в Лондон, като най-нископоставен в йерархията, му възложиха задачата да намери сигурен източник за задоволяване на тази потребност. Точката творчески беше записана като «консултантски услуги» в докладите за разходите, които представяха за отчет пред Конгреса.
Това служене на родината едва ли беше отбелязано в служебното му досие. Ако някой разполагаше с него, нямаше да види името Нели.
Тя беше свикнала с машинациите в бившите марксистко-ленински страни и очакваше, че Ланг ще поиска процент или поне да изпробва стоката. Не беше необходимо да си гений, за да проумееш предимствата да бъдеш партньор или клиент на собственичка на бордей.
Ланг й беше благодарен за онова, което Нели прие за щедрост, макар че беше за сметка на момичетата й.
— Само ще гледам. Няма да пипам — отвърна той.
Думите му се превърнаха в шега на много езици. Оскъдно облечените млади жени ги повтаряха на английски със силен акцент всеки път, когато Ланг отидеше да вземе «компаньонка» за най-новата придобивка на Агенцията.
Нели все още ги намираше за смешни. Гласът й се разнесе по домофона с непроменено от ерата на електрониката въодушевление.
— Ланг! Върнал си се при твоята Нели! — извика тя, а после се чу бръмчене и вратата се отвори. — Качвай се веднага!
Ланг се надяваше, че Нели и момичетата й са били заети и не са обърнали внимание на новините по телевизията или поне не са го видели. Докато се качваше по дървените стълби, пръстите му се увиха около пистолета в колана.
Ами ако «Пегас» бяха научили за Джейкъб по друг начин, а не от досието му? Знаеха ли и за Нели? Той погледна надолу по стълбите — единственият маршрут за бягство. Влезеше ли в приемната на Нели, и този изход щеше да бъде затворен.
Ако «те» го чакаха…
2.
Лондон, Саут Док
Джейкъб и Герта излязоха от асансьора на жилищната сграда. В нощта проблясваха сини светлини. Без да разменят нито дума, те си проправиха път през нарастващата тълпа. Четирима униформени полицаи, застанали с лице към хората, държаха любопитните на разстояние от мястото, където двама мъже в костюми бяха коленичили до труповете на тротоара. Трето ченге записваше думите на възрастна жена.
Герта напрегна слух, за да чуе какво казва старицата.
— Един мъж избяга… Беше тъмно… Погледнах през прозореца, а после се обадих на полицията.
Герта насочи вниманието си към двете тела на земята.
По-близкият беше твърде едър, за да е Ланг. Другият лежеше по лице. Тя наруга зяпачите, които й пречеха да вижда, и ги разблъска.
— Ей, какво… — изръмжа през рамо един мъж. Той се обърна, видя ръста и изражението й и се отмести от пътя й, без да го е грижа колко от зрителите ще бъдат изблъскани.
Вкусът на кръв я изненада. Нямаше представа колко силно е прехапала устни. Не бе имала възможност да види труповете, защото инспекторът я беше заговорил и я бе принудил да се върне в апартамента на Джейкъб, преди да забележи колко е разстроена. Тревожеше се и искаше отново да излезе навън, за да се увери с очите си. Проклетият Ланг Райли! Дори не й беше казал довиждане, а очевидно се нуждаеше от помощ. Герта се замоли трупът на тротоара да не е неговият.
— Не е той — прошепна Джейкъб и я стресна.
Тя не съзнаваше, че той върви след нея.
— Откъде си сигурен?
— Тези двамата дойдоха в апартамента ми да го търсят. Ти правилно се усъмни, че не са полицаи. Изглежда все пак са го намерили.
Едва тогава Герта осъзна, че е затаила дъх.
— Gott sei danke!58 — промълви тя.
Зарадва се, че не гледа тленните останки на Лангфорд Райли, но от друга страна беше стъписана от мисълта, че той е убил някого. Агенцията го беше подготвила да се самоотбранява и дори да убива, но Ланг определено не беше убиец.
— Трябва да го намерим — прошепна тя и отмести поглед от труповете. — Някакви идеи?
Джейкъб потупа джобовете си, несъмнено търсейки лулата, която беше забравил в апартамента.
— Боя се, че нямам.
Герта затвори очи. Неколцина наблюдатели изтълкуваха жеста й като реакция на ужас към насилието по улиците в американски стил. По дяволите! Беше забравила цигарите в чантата си в жилището на Джейкъб. Ако запалеше…