3.
Лондон, Пикадили
Всекидневната на Нели приличаше на фоайе на хотел. Пред евтиния телевизор бяха наредени различни по форма и големина столове и разнебитени очукани масички. Навсякъде бяха разхвърляни списания. Там момичетата почиваха. Клиентите рядко виждаха тази стая.
Но дори да бяха старинни, мебелите пак нямаше да привлекат вниманието на Ланг. На тях се излежаваха млади, двадесетинагодишни жени. Всеки цвят на кожата, който светът можеше да предложи, беше показан с минимално покритие. Повечето бяха по къси нощници или по сутиен и бикини. Няколко бяха в по-екзотични облекла, като бродирани кимона или ризи в ярки африкански цветове. Нели беше събрала цялото етническо разнообразие на Лондон.
Момичетата отегчено погледнаха Ланг. Нищо не би наранило себелюбието на един застаряващ мъж повече от липсата на внимание от страна на група оскъдно облечени млади жени.
Нели се появи от коридора срещу него и присви очи, като видя мустаците и удебелените му бузи. Двамата се огледаха предпазливо като кучета на улицата. Ланг се изненада, че тя не се е променила. В черносинкавите й коси, искрящи в зелени и кехлибарени оттенъци, нямаше нито един сребрист косъм. Лицето й беше гладко, без бръчки, а брадичката заострена и неувиснала от възрастта. Единственото отстъпление пред изминалото време беше роклята до колене, вместо минижупите, които Ланг беше запомнил. Прасците й бяха тънки, добре оформени и без разширени вени.
Гърдите й не се бяха поддали на гравитацията и годините.
Ланг я прегърна и я целуна по бузата.
— Все още си същото младо момиче, Нели.
Тя му показа изкуствени зъби, чиято изработка вероятно беше платила обучението в университет на поне едно от децата на стоматолога.
— Правиш комплимент и на мен, и на моя невероятно скъпо платен пластичен хирург.
В гласа й все още се долавяше следа от родния й балкански език. Тя наклони глава на една страна, дръпна се назад и го огледа като лабораторен екземпляр в буркан.
— Но ти… ти не изглеждаш същият.
— Старостта не е благосклонна към всички.
Буйните й гъсти коси бяха най-съблазнителната й прелест — поне от онези, които Ланг можеше да види. Нели поклати глава и меките като коприна кичури погалиха раменете й.
— Нямам предвид това, любов.
Той докосна мустаците си и напомпаните бузи.
— Да речем, че ти си единственият човек в Лондон, който искам да ме познае.
Чувствените й устни се разтеглиха в усмивка.
— Мислех, че си напуснал работата в…
Ланг я пусна и огледа стаята, за да се увери, че няма човек, чието място не е там. Ако хората на «Пегас» го чакаха, вече щеше да е мъртъв. Беше твърде заинтригуван от красавиците, за да забележи дали го дебне опасност. Смърт поради плътско желание.
Той отстъпи назад и затвори вратата.
— Да, но сега се крия от ченгетата.
Нели отново се усмихна.
— Полицаите ли, любов? Дошъл си където трябва.
— Надявах се да го кажеш.
Ланг отново огледа помещението, но не забеляза познати лица от миналото. Похабяването беше безпощадно в занаята на Нели.
— Бих искал да пренощувам тук — каза той. — И ако може, да се обадя по телефона.
Тя повдигна изящно оформените си вежди.
— Да пренощуваш и да се обадиш по телефона? Толкова ли са грозни моите момичета, че искаш да повикаш друга жена?
Той се ухили глуповато.
— Не. Трябва да говоря с един приятел в Щатите. Всъщност той е свещеник.
Нели се изсмя грубо.
— Свещеник? Знаем какво правят свещениците. Нищо чудно, че досега не си пожелал нито едно от момичетата ми.
Тя го каза достатъчно високо, за да привлече вниманието на няколко млади жени. Ако не беше толкова вглъбен в «Пегас», Ланг би се изчервил.
Нели го хвана за ръката и го поведе към коридора, откъдето беше дошла. От двете страни имаше стаи като в хотел, само че без номера. Двамата спряха пред една от вратите и Нели бръкна в блузата си. Ланг се накани да подхвърли неприлична забележка, но тя извади ключ и отвори.
— Стаята на Сю Лий. Тя е на испанското крайбрежие с клиент — обясни Нели и сбърчи нос от лекия мирис, който Ланг не можа да разпознае. — Готви тук, когато не работи. Виетнамка е или японка, нещо такова. Ще свикнеш с миризмата. Сигурен ли си, че не искаш компания, любов?
Стаята приличаше на девическа спалня. В едната стена беше вградена тоалетка с огледало, обрамчено с лампи. Единствените други мебели бяха обикновен дървен стол, метален шкаф и единично легло. Определено не беше помещение, където скъпоплатена проститутка би прекарвала свободното си време.