Вместо да слуша думите на Франсис, Ланг си припомняше видеоигрите, които беше играл с Джеф, и си представяше домашните му с оценка отличен. Липсваха му и двамата, но смъртта на дете винаги е заклеймяващо вселената доказателство, отричащо съществуването на милостив Бог.
Докато опечалените, предимно съседи и лекари, колеги на Джанет, и родителите на приятелите на Джеф поднасяха искрените си, макар и безполезни съболезнования, скръбта му се видоизмени в гняв. Извършителите щяха да си платят, при това с лихвата. Колкото и време да му отнеме и колкото и далеч да се наложи да пътува, Ланг щеше да ги открие.
Бяха се изгаврили с неподходящото семейство. Нямаше опит в издирването и залавянето на престъпници, но познаваше необикновени хора, които имаха достъп до информация, с каквато полицията не разполагаше. Ако се наложеше, щеше да се обади на всеки един от тях, за да намери негодниците.
Странно, но гневът го успокои, защото някак внесе ред в инак объркания свят. Ланг си представи вкуса на отмъщението, без да обръща внимание на нарастващото нетърпение на гробарите. Забавянето му край гробовете беше отлагане на затрупването с пръст на ковчезите, останали затворени по време на опелото.
Нечия ръка докосна рамото му. Мислите му се разпръснаха, когато Франсис го потупа по гърба. Ланг го беше помолил да извърши богослужението не само като свещеник, но и като негов приятел.
— Трябва да мислиш за Джанет и Джеф, а не за отмъщение.
Ланг въздъхна.
— Толкова ли е очевидно?
— За всеки, който погледне лицето ти.
— Не мога да го отмина току-така, Франсис. Как бих могъл да забравя какво се случи? Някой уби двама невинни. И не ми казвай, че такава е била Божията воля.
Свещеникът поклати глава, гледайки двата гроба.
— Предполагам, че ме помоли да отслужа опелото, защото искаш да включиш по-висша сила от себе си и…
— Глупости! — изръмжа Ланг. — Къде беше твоята висша сила, когато се нуждаехме от нея?
Той мигновено съжали за избухването си — резултат от мъката, гнева и двете безсънни нощи. Макар че не изповядваше определена религия, не беше необходимо да подценява и омаловажава вярата на другите.
— Прости ми, Франсис. В момента не съм на себе си и не знам какво говоря.
Дори да беше обиден, свещеникът не го показа с нищо.
— Разбираемо е, Ланг. Мисля, че се досещам и какво мислиш. Няма ли да е по-разумно да оставиш на френската полиция да разследва случая?
Ланг изсумтя презрително.
— Лесно ти е да го кажеш. За тях това са поредните две убийства. Искам справедливост. Незабавно.
Нарумба се вторачи в него. Големите му кафяви очи сякаш четяха мислите на приятеля му.
— Оцеляването ти в рискована професия не означава, че си подготвен да намериш извършителите.
Ланг не беше казвал на Франсис за предишната си работа. Свещеникът обаче беше умен и се досети, че адвокат, учил право на тридесет и няколко години и с празнота в биографията от почти десетилетие, вероятно има минало, което не желае да обсъжда. Франсис беше предположил каква е истината или нещо близо до нея.
— Подготвен или не, трябва да опитам — отвърна Ланг.
Нарумба кимна мълчаливо, отмести поглед и се втренчи в склона, а после изрече обичайните си думи на раздяла:
— Ще се моля за теб.
Ланг изкриви устни в гримаса, която не приличаше много на усмивка, и произнесе обичайния си отговор:
— Предполагам, че няма да навреди.
Докато наблюдаваше как Франсис слиза надолу по хълма, той осъзна, че се е зарекъл пред себе си. Това не беше обещание, родено от гнева, или решение, за да се почувства по-добре, което скоро щеше да бъде забравено, а обвързване.
Обаче нямаше представа как да го изпълни.
3.
Атланта
Час по-късно
След погребението Ланг отиде в жилището на Джанет.
Би го обявил за продан, макар че не му се искаше да го прави. Джанет беше работила усилено сама, за да може да даде дом на сина си. Къщата беше част от двамата и Ланг не желаеше да се разделя с нея.
Той тъжно забеляза, че тревата трябва да се окоси. Сестра му не би я оставила в това състояние. Ланг едва не се разрида, когато в задния двор видя люлката, която преди две години бяха сложили заедно с Джанет. Усилието им бе струвало почти един цял горещ летен следобед и хладилна чанта с леденостудена бира. Предишния месец Джеф беше признал на чичо си, че вече е голям за люлка за малки деца.