— Заминаха — каза икономът, преди да успея да го попитам каква е тази суматоха и бъркотия. — Пристигна ездач, изпратен от самия брат Жак дьо Моле66. На всички незаети с друго братя беше заповядано да вземат свещените реликви, да изпразнят хазната и да се запасят с провизии за седем дни. Не знам с каква цел.
Това беше изключително странно. «Незаетите с друго братя» бяха рицарите, обучени в изкуството на войната. Оставаха само отговарящите за прехраната. Ако отиваха да се сражават, рицарите със сигурност не биха получили заповед да изложат на риск свещените реликви и съкровището на Храма, като ги занесат на бойното поле. Мислех само за моето опасно и зловредно откритие и не обърнах голямо внимание на прищявката на Великия майстор на ордена. Питах се на кого бих могъл да се доверя.
Мъдростта на решението на Великия майстор се изясни след вечерня. Бяхме се събрали в дома, седяхме на издяланите в стените каменни пейки и обсъждахме малкото работа, останала след заминаването на рицарите. В монашеските си одежди криех мастило, паче перо и хартия, защото възнамерявах да се върна към задълженията си, когато съвещанието приключи, макар че всъщност съзнанието ми беше завладяно от откритието и не знаех дали ще мога да събера две и две. Нямах представа на кого да се доверя. Първата част на Правилника на Ордена беше прочетена67, когато вратата се отвори с трясък. На прага застана кралският наместник за Сер и Рен, придружен от тълпа въоръжени мъже.
— Какво желаете, братко? — попита икономът, който според правилника на Ордена като присъстващ старши брат поемаше задълженията на игумена.
— Не съм ви брат — отвърна кралският наместник.
Не знаех името му, но бях го виждал в храма. Малките му свински очички надничаха от тлъстото лице, сякаш беше търговец и се готвеше да предложи цена за топ плат.
— Какво означава това натрапване? — настоя икономът.
Кралският наместник се дръпна и помещението се изпълни с въоръжени мъже, които блокираха вратата. Единственият изход беше през килера на склада.
— В името на Филип, по Божията милост крал на французите, ви заповядвам да се предадете, защото сте арестувани и всичкото ви имущество е конфискувано.
Братята възнегодуваха.
— Не може да бъде! Ние сме служители на Църквата и сме неподвластни на законите на крал Филип!
Кралският наместник остана невъзмутим и се изсмя, същински кучешки лай, докато четеше от документ с кралския печат.
— Кралят ви обвинява в престъпленията идолопоклонничество, богохулство, разпътен живот и физически извращения като ласки и целувки на интимни места, изгаряне труповете на починалите братя, за да смесвате пепелта с храната на по-младите братя, изпичане на живи бебета, намазване на идолите с мазнина, извършване на тайни ритуали и мистерии с млади девици и редица други злодеяния, които са твърде ужасяващи и немислими, за да бъдат назовани68. Отнемат ви се всички права да бъдете изслушани в църковни съдилища.
— Ще отговаряте пред Негово Светейшество! — обади се някой.
— Негово Светейшество се подчинява на крал Филип — отвърна наместникът.
След това заявление ние бяхме грубо изблъскани и измъкнати навън, качени на теглени от мулета каруци и откарани в нощ, осветена от бледа луна. Слабата светлина не разпръсна мрака в душата ми, защото отправените към нас обвинения бяха толкова далеч от истината, колкото клетвопрестъпничеството. Единствената ми утеха беше, че мнозина от братята очевидно са били предупредени днес следобед и аз бях станал свидетел на бягството им.
Не можех да не мисля дали хората на краля са намерили документа или все още е в безопасност в скривалището си. Притежанието на такива писания би осъдило на смърт всички ни.
Нямах представа къде ни водят, но не хранех надежда какво ще се случи с нас, когато пристигнем. Знаех какво правят с вещиците, магьосниците и еретиците. Най-мъчителна и болезнена беше мисълта, че изкуплението не е сигурно. Бях научил това в пещерата и дълбоко в душата си бях по-отявлен еретик, отколкото виновен по предявените обвинения.
Четвърта част
Първа глава
1.
Лондон, Пикадили.
05:30 ч.
Вътрешният часовник на Ланг го събуди. За миг изминалият ден му се стори мимолетен като съня, който вече не си спомняше. «Пегас» и тамплиерите бяха само кошмар, който можеше да изчезне като дим. Джанет и Джеф бяха в дома си в Атланта и се приготвяха за работа и училище. Ланг трябваше да провери електронния си бележник, за да види какви са задачите му през деня.