Женското ухание в стаята и сладко-киселият вкус на мазната китайска храна от предишната вечер бяха по-осезаеми. Реална беше и болката в ръката му от удара в стомаха на мъжа.
Ланг беше заспал, без да си направи труда да се съблече. Раздърпаните му дрехи и наболата брада не показаха предпочитания от него образ, когато се погледна в огледалото над тоалетката. Той почука на вратата на банята между двете стаи. Никой не отговори. Едва ли някое от момичетата на Нели беше станало в този ранен час. Ланг заключи отсрещната врата и се съблече. Имаше усещането, че дрехите са се превърнали във втора кожа на тялото му. Пусна душа и нагласи температурата на водата. Ароматът на цветя на сапуна беше твърде силен за него, но въпреки това пречистващ и освежителен.
Докато горещата струя масажираше гърба му, Ланг състави план как да мине през Лондон, международната граница и френските градове и села. Беше готов да се обзаложи, че британските железопътни гари и летища се наблюдават.
Той се изкъпа и с лека погнуса се избърса с единствената хавлия, която вонеше по-лошо и от сапуна. В шкафчето над мивката намери малка розова самобръсначка. Опитвайки се да не мисли на кои места на тялото е била използвана, Ланг внимателно избръсна областта около мустаците си. Вече беше свикнал с тях, сякаш бяха негови.
После се облече и огледа резултата. Обикновен трудов човек в измачкано облекло. Нямаше да бъде зле, ако се беше осмелил да излезе и да си купи нови дрехи, но беше твърде рисковано.
Ланг излезе от стаята и провери дали някой друг е буден.
В малката кухня встрани от главния салон видя висока чернокожа жена в лъскава смарагдовозелена рокля. Тоалетът с дълбоко изрязано деколте и къса пола показваше, че току-що се е върнала от нощна смяна.
— Здрасти! — каза тя с дрезгав глас с акцент от Антилските острови. — Кой те доведе тук?
— Нели ми разреши да пренощувам.
Жената се обърна към него и учудено повдигна изящните си вежди.
— Неприятно ми е дори да си помисля колко ти е струвало това, скъпи.
— Трябва да отида в Манчестър — без предисловия заяви той.
Та изви стройното си тяло, за да напълни чаша с вдигащо пара кафе, и късата й рокля се вдигна с още десетина сантиметра. Ланг реши, че не го е направила неволно.
— Манчестър? — повтори проститутката. — Далеч си от дома си, скъпи. Съпругата ти сигурно знае, че ще се прибереш.
— Ще ти платя да ме закараш.
— Не съм такси, скъпи. Върнах се преди малко. Ще трябва да вземеш влака като всички останали — отвърна тя, но изглежда размисли, докато пиеше кафето си. — Жалко. Налага се да наема кола. Нели сигурно знае някоя агенция…
Очите й бяха същия цвят като кафето и го наблюдаваха изпитателно. Ланг имаше чувството, че е жребец, когото оценяват на селски панаир.
— Специален приятел ли си на Нели?
Той не устоя на аромата на прясно направеното кафе, взе чаша от плота и й я подаде.
— Може ли?
Жената леко поклати глава, без да откъсва очи от него.
— Налей си.
Ланг напълни чашата.
— Познавам я отдавна.
Тя изпи кафето си и млясна, сякаш опитваше нещо много вкусно.
— Колко би платил на някого да те закара до Манчестър?
Той сви рамене.
— Колко струва? Двеста?
Проститутката му се усмихна, показвайки ослепителнобели зъби.
— Чудесно. За двеста лири ти гарантирам най-забавното преживяване в живота ти.
Ланг не се съмняваше в това, но в момента не беше в необходимото настроение. Загатнатият му отказ изобщо не я притесни. Няколко часа по-късно тя го остави на терминала на «Бритиш Еъруейз» в Манчестър. Едва когато колата потегли, Ланг осъзна, че не я беше попитал как се казва, нито тя него. Всъщност жената беше показала професионална липса на любопитство през целия път и не пророни дума, когато той я помоли да спре на един мост, откъдето хвърли пистолета в реката долу.
Използването на документите за самоличност и кредитната карта на Хайнрих Шнелер беше рисковано. Ланг предполагаше, че чадърът, който забрави в магазина на Дженсън, е проследен, но нямаше достатъчно пари за билет. Тъй като отиваше в страна от европейската общност, паспортът не му трябваше, но се нуждаеше от нещо, което да го идентифицира като гражданин на Обединеното кралство.
Ланг започна да наблюдава една сергия за вестници и внимателно избра жертвата, мъж на неговите години и с подобно телосложение. Човекът взе «Гардиан» и пъхна портфейла в джоба на сакото си. Ланг го блъсна леко, извини се учтиво и се превърна в Едуард Рийс — името в шофьорската книжка на мъжа. Махна мустаците, купи си слънчеви очила и с тях се нареди на най-дългата опашка. Всеки продавач на билети би предположил, че лицето му ще съответства на снимката в шофьорската книжка, докато Ланг демонстрираше обичайното за пътниците нетърпение, като местеше тежестта си от крак на крак и поглеждаше часовника си.