Той се опита да не изглежда прекалено успокоен, когато красивата жена зад гишето му даде билета.
— Приятно пътуване, господин Рийс. Когато пристигнете в Лондон, обърнете се към нашия представител на изхода да ви обясни къде да се качите на самолета за Тулуза Бланяк.
Ланг седна на мястото си със смесица от обичайния си страх от летене и задоволството, че дотук всичко е минало безпроблемно. На летище «Гетуик» щеше да се прехвърли от вътрешните на международните изходи, без да се налага да минава през охраната и полицията, която несъмнено го издирваше. Можеше дори да използва картата «Виза» на Шнелер. Това беше причината да вземе този полет. Искаше да избегне «Хийтроу», чието разположение би изисквало да влезе в залата за международни полети и да мине през детектори за метал, наблюдателни ченгета и камери.
2.
Лондон, Международно летище «Гетуик»
09:56 ч.
Ланг беше незабележим сред хората, пътуващи по работа, докато прекосяваше залата. Като мнозина други и той не носеше багаж.
Можеше да се усъмни, ако беше видял пътника зад него, който се шмугна в тоалетната, вместо да продължи към чакащите самолети за различни точки на Великобритания. Мъжът влезе в една от кабинките, затвори вратата и отвори мобилния си телефон.
— Той заминава — каза човекът.
3.
Лондон, Мейфеър
11:02 ч.
Герта седеше пред монитора и кимаше, сякаш изразяваше съгласие. Както беше предположила, кредитната карта «Виза» представляваше неустоим източник на финансиране за Ланг. Тя се поздрави за логичното мислене. Мъжете наистина бяха предсказуеми.
Тулуза Бланяк? Лангедок беше споменат в документите от Оксфорд и се намираше някъде в югозападна Франция. Ланг беше казал това на Джейкъб и очевидно мислеше, че там ще открие тайната на «Пегас», заради която едва не го убиха. Може би имаше право, но по всяка вероятност го очакваха неприятности.
Герта стана, излезе от компютърната зала, където пушенето беше забранено, спря в коридора и запали цигара. Трябваше да поиска още няколко услуги и да отиде при момчетата от Второ управление «Наука и технологии», макар че не й беше необходимо нещо научно, нито високотехнологично.
Първо обаче трябваше да се обади по телефона. Пренебрегвайки погледите на непушачите, тя влезе в асансьора, без да угаси цигарата си, а когато излезе навън, забърза към най-близката метростанция и редицата телефонни автомати.
Герта набра номера и пусна монети, когато от другия край на линията отговориха.
— Ти позна. Той отива във Франция. Всъщност самолетът му би трябвало да се приземява в момента — без предисловия каза тя и после се заслуша. — Добре, ще те посрещна.
4.
Международното летище на Тулуза Бланяк
11:42 ч.
Ланг пристигаше от страна от Европейския съюз, затова нямаше причина двамата полицаи на вратата да го забележат. Те бяха съсредоточили вниманието си върху младата жена, която продаваше кроасани в малкото кафене. Гърдите й бяха истинско предизвикателство за производителите на сутиени.
Ланг се озова в голям модерен терминал и ако нямаше указания на различни езици, лесно можеше да помисли, че се намира в Бирмингам или в Пеория, Илинойс. Спътниците му от самолета се разпръснаха бързо, без да се интересуват от него. Заминаващите бяха отведени на борда, самолетът беше презареден и след няколко минути Ланг беше единственият човек в залата. Изглежда никой не го следеше.
Банята на Нели беше по-просторна от пежото «Джуниър», което бе резервирал, преди да излезе от «Гетуик». Добре че нямаше багаж, защото пространството беше твърде малко.
«Евро Кар» разполагаха само с тази кола в момента, затова Ланг показа шофьорската книжка на Рийс, подписа договора, плати депозита в брой и седна зад волана. Когато откриеше, че портфейлът му е изчезнал, Рийс сигурно щеше да уведоми съответните власти първо за загубата на кредитните си карти и тогава да съобщи за кражбата на шофьорската книжка.