Ланг отключи вратата и усети, че въздухът в жилището е застоял, както става в необитаемите домове. Напомни си, че трябва да направи задълбочен оглед, разходи се на горния етаж и долу, а накрая влезе във всекидневната и се усмихна тъжно. Стаята беше много по-подредена, отколкото някога я бе виждал. На стените бяха окачени картини на Джанет — печални светци, мъченици с непреклонни мрачни лица и окървавени разпятия. Джанет колекционираше творби с религиозни сюжети. Ланг я беше запалил на тази тема.
Преди години политически емигрант от балканска страна бе донесъл част от колекцията си от произведения на изкуството с изображения, които несъмнено беше откраднал от някоя забранена от комунистите черква, и ги продаваше с въодушевление, каквото може да изпитва само новоизпечен капиталист. Ланг си спомняше, че платната изобразяваха окървавената току-що отсечена глава на Йоан Кръстител и друго окървавено тяло, пронизано със стрели. Предполагаше, че е на свети Себастиан. Цветовете бяха забележителни, стилът — ранновизантийски, а цената на търга в Лондон — съвсем приемлива. В светлината на неотдавнашното покръстване на Джанет в католицизма подаръците изглеждаха подходящи. Или поне повод за смях.
Картините оказаха по-голямо въздействие, отколкото Ланг очакваше, и разпалиха интерес, който щеше да продължи до края на живота й. Тя не беше особено набожна въпреки приемането на католицизма, но харесваше изображенията на светци в нещастието на мъченичеството им. Обясняваше, че това е единственият вид изкуство, който може да си позволи да купи. Импресионистите и съвременните им приемници далеч надвишаваха финансите й. На пазара се продаваха много религиозни картини и цените дори на някои по-стари бяха по джоба й.
Джанет изпитваше удоволствие и от невинаги успешните опити на Ланг да преведе латинските текстове по изображенията.
Той разбираше страстта към колекционирането. По време на пътуванията си дори беше успял да събере малка сбирка от предмети, свързани с класическия свят, на който се възхищаваше — римска монета с лика на Август Цезар, етруска обредна чаша, дръжка на македонска кама, може би принадлежала на някой от воините на Александър Велики.
Ланг вече заключваше външната врата, когато до тротоара спря пощенски камион. Пощальонът пусна нещо в кутията и замина.
Сара, секретарката на Ланг, беше идвала през последните няколко дни да събира пощата — предимно рекламни листовки, тръбящи, че за купувачите животът продължава, сякаш не се е случило нищо. Иронията, че съществуването на Джанет се свеждаше до включването й в списък от каталози за поръчки по пощата, беше горчива. Ланг беше изпълнител на завещанието й и възнамеряваше да плати някои сметки, преди да се сбогува от нейно име с кредитните карти «Американ Експрес» и «Виза».
В пощенската кутия имаше картичка с обява за разпродажба в «Нийман», квартален вестник и плик с името «Галерия Ансли». Воден от любопитство, Ланг го отвори и извади разпечатано на принтер писмо, което уведомяваше «драгия клиент», че от галерията не са могли да се свържат с никого по телефона, но работата е свършена.
Галерия «Ансли» се намираше в малко помещение на Шеста или Седма улица, на няколко минути път от дома на Джанет. Нямаше смисъл да кара Сара да ходи и там.
Девойката зад гишето имаше стърчащи яркочервени коси, подобно по цвят червило, татуирана на врата пеперуда и обеца на лявата вежда. Щом я видя, липсата на собствени деца изведнъж му се стори по-поносима. Тя погледна първо писмото и сетне Ланг. Челюстите й престанаха да мачкат дъвката в устата.
— Вие сте…
— Лангфорд Райли, братът на доктор Холт.
Момичето отново погледна писмото в ръката си и после него.
— Господи! Прочетох във вестника… Съжалявам! Доктор Холт беше приятна и добра жена.
На Ланг вече му бяха дотегнали съболезнованията, но все пак беше мило от страна на девойката.
— Благодаря. Аз се грижа за имуществото й, затова дойдох да взема…
Той посочи листа в ръката й.
— О, извинете! Ей сега ще я донеса.
Ланг проследи движенията й между лавиците зад гишето по мляскането с дъвката.
Момичето се върна с пакет, увит в кафява хартия.
— Доктор Холт я изпрати от Париж. Поръча ни да я сложим в рамка и да направим оценка, за да я застрахова. — Тя откъсна малък плик, прикрепен с лепенка за хартията. — Това е моментална снимка на картината и оценката. Пазете ги на сигурно място. И ще ни трябва копие. — Девойката сложи плика и пакета на гишето и погледна касовата бележка. — Двеста шестдесет и седем долара и петдесет и пет цента, включително таксата.