Стъпките спряха от другата страна на скалата и после бавно продължиха наляво. Ланг направи няколко крачки надясно, като стискаше камъка в ръката си. Още две стъпки, и щеше да види мястото, където беше оставил тамплиерите. Той си представи единия дебеловрат главорез, който чака, насочил късото дуло на „Хеклер и Кох“ към гърба му.
Единственото, което не очакваха, беше Ланг да атакува. Той пъхна камъка в колана си и потърси къде да се хване. Пръстите му намериха малка пукнатина и Ланг се издърпа нагоре.
Върхът на скалата беше висок шест-седем метра и широк три, заострен в отсрещния край и твърде дълбоко вдлъбнат, за да легне по корем, но му осигуряваше прикритие. Ланг можеше само да се надява, че тамплиерите ще го търсят по земята и че не е мишена на снайпериста. Идеята беше рискована, но му даваше възможност за избор.
Отдолу се чу шум. Ланг се извъртя и погледна натам. Не беше забелязал, че единият тамплиер има плешиво петно на главата си. Той се промъкваше покрай скалата, допрял до рамото си приклада на оръжието.
Ланг извади камъка от колана си и приклекна, доколкото беше възможно. Трябваше да скочи върху мъжа, ако искаше да го изненада.
Нещо го накара да погледне през рамо. Картечният пистолет се намираше на тридесетина метра от него. Оръжието не беше особено точно от това разстояние, но с пълнител с тридесет патрона нямаше начин да не улучи.
Нямаше време да се увери дали ще връхлети върху тамплиера долу. Можеше само да скочи и да се надява.
Той погледна за последен път и главата и раменете му се показаха над скалата, зад която се криеше. Дори от тридесет метра видя, че тамплиерът се усмихва, убеден, че ще го застреля.
Но беше застанал встрани от скалата, за да има по-добра видимост. Това беше фатална грешка.
Главата му се пръсна в розова мъгла.
Ланг скочи точно когато по хълмовете отекна вторият изстрел на снайперовата пушка.
Звукът накара мъжа долу да вдигне глава. Той тръгна, но не достатъчно бързо, за да избегне силата на тежестта на Ланг. Сблъсъкът изкара въздуха от белите им дробове и двамата паднаха. Тамплиерът се опита да насочи оръжието си. Ланг го хвана за рамото и го обърна на една страна, така че дулото да сочи към земята, а после вдигна камъка, готов да разбие черепа му.
— Достатъчно, господин Райли.
Думите бяха придружени от допир на студена стомана до тила му. Гласът беше на мъжа с прошарената коса. Единият тамплиер се бе пожертвал за стръв, докато по-възрастният се беше промъкнал зад гърба на Ланг под прикритието на скалата между тях и снайпериста.
Бяха го надхитрили.
— Пуснете камъка и вдигнете ръце на главата си. Бавно. А сега не мърдайте.
Ланг се подчини на заповедите.
Човекът, върху когото беше скочил, бавно се изправи. Ръкавите, панталоните и един от шевовете на сакото му бяха разкъсани. Очевидно никога повече нямаше да облече този костюм. Другата добра новина беше, че двама от смъртоносната групировка повече нямаше да убиват.
Опрял дулото на картечния пистолет в тила му, среброкосият каза няколко думи на език, който Ланг не разбра. Другият мъж се обърна с гръб към него.
— Сложете ръцете си на раменете, господин Райли.
Ланг се подчини и тримата бавно започнаха да слизат по планинския склон. Ланг вървеше между двамата и снайперистът, който беше убил другите двама, нямаше възможност за точен изстрел, без куршумът да прониже две тела. Хитро.
8.
Кардю
10:47 ч.
— По дяволите! — Човекът се изправи, без да сваля бинокъла. — Измъкват се.
За пръв път от няколко часа снайперистът отмести очи от оптическия мерник.
— Не всички.
Придружителят му изсумтя неудовлетворено.
— Все едно. Отвеждат Райли. Трябва да ги проследим и да се опиташ да очистиш другите двама.
— И да рискувам да го убия? Освен ако не са болни или откачени, те ще го държат между тях като шунка в сандвич.
— Убеден съм, че той щеше да хареса сравнението, но те се измъкват.
— Не. Просто няма да останат тук и когато тръгнат, ще разберем къде отиват.
9.
Кардю
11:03 ч.
Ланг и двамата тамплиери слязоха от другата страна на Кардю и се приближиха до рейндж роувър, паркиран между две скали, които бяха толкова големи, че превозното средство се видя едва когато стигнаха до него.