9.
Синтра
06:48 ч.
Ланг нямаше много възможности за избор. Ако изобщо извадеше късмет, би трябвало да разполага с две-три минути, докато кучетата надушат миризмата и доведат преследвачите до него или го нападнат. Вероятността да бъде разкъсан и да стане на кайма надделя над угризенията му да застреля пазачите на портата. Трябваше да го направи с един откос, преди някой от тях да успее да отвърне на огъня. Той превключи на автоматична стрелба, пое дълбоко въздух, прицели се в гърдите на човека по-наблизо, изпусна затаения въздух и натисна спусъка.
Нищо.
Пръстите му докоснаха ударния механизъм и тялото му се смрази от страх от главата до петите. Затворът беше отворен, готов за нова пачка патрони. Ланг беше взел оръжието на някой от хората вътре и нямаше време да провери дали е заредено. Автоматът беше празен и безполезен.
Е, може би не съвсем безполезен. Вероятно можеше да използва приклада като бейзболна бухалка. Криейки се в сенките, Ланг побягна към портата. Кучетата бяха по петите му. Приличаха на добермани.
Той се наведе, готов за финалния спринт от петдесетина метра открито пространство, когато чу нещо друго, освен лаенето на кучетата. Обърна се и видя тъмен предмет, усети силен удар по главата и пред очите му се спусна мрак.
10.
Синтра
06:49 ч.
Пред триметровата желязна порта изсвириха с гуми и спряха шест коли.
Преди инспектор Фицуилям да успее да слезе от задната седалка, двама мъже заудряха по метала с прикладите на американските си картечни пистолети. Той видя, че Карлош говори по домофона, и след малко портата бавно започна да се отваря.
11.
Синтра
07:00 ч.
Макар и зашеметен от удара, Ланг почувства пулсираща болка, сякаш в тила му беше забит касапски сатър. Двама мъже с автомати го влачеха за краката.
Чуваха се крясъци. Дърпаха го към задната част на сграда, която приличаше на средновековен замък. Бръмченето на двигатели го накара да се извърне — по алеята се движеха пет-шест дълги черни коли. Или присъстваше на мафиотско погребение и всички колеги на споминалия се бяха дошли в града, или беше пристигнала някаква важна особа. Главата го болеше твърде много, за да разсъждава кой е гостът.
И в следващия миг видя двама души в униформи в цвят каки — или военни, или полицаи. Понякога в Европа беше трудно да забележиш разликата. Въпреки че болката замъгляваше мисловния му процес, Ланг разбра, че по някакъв начин ченгетата са успели да го открият. Този път тежката артилерия беше пристигнала навреме.
Радостта му обаче не продължи дълго.
Похитителите го отвеждаха. Единият допря дулото на автомата до пулсиращата му глава.
Неизреченото послание беше ясно. Ако издадеше звук, който да привлече внимание, това щеше да бъде последното нещо в живота му. Въодушевлението му се замени с отчаяние. Сградата пред тях беше достатъчно голяма и можеше го скрият на някое затънтено място, където ченгетата никога нямаше да го намерят.
— Ланг! Насам!
Той позна гласа, който го извика някъде откъм високата ограда. Халюцинираше ли?
Ако беше така, мъжете от двете му страни също имаха халюцинации. Те се обърнаха надясно и отместиха оръжията от Ланг. Той се възползва от шанса и побягна презглава.
Мъжете се обърнаха отново и насочиха автоматите си към него. Ланг видя черните дула и предположи, че всеки момент ще избълват пламък — последното, което щеше да види на този свят.
Но единият, а после и другият паднаха по лице, сякаш ударени с невидим чук. В същото време по оградата отекна пукотът на пушката, която ги застреля.
Ланг се наведе, възнамерявайки да се върне за оръжията им, но същият глас го подкани.
— Бягай, Ланг!
Той видя въже, спуснато по оградата. По късно щеше да започне да вярва, че с подходящо окуражаване човек може да счупи всички рекорди в „Гинес“. Знаеше, че постигна това, докато тичаше към въжето. Вкопчи се в него и подпирайки се с крака на зида, се изкатери по-бързо от Тарзан. Дори забрави за болката в изкълченото си рамо.
Той осъзна, че се е превърнал в лесна мишена. Очакваше да чуе изстрели всеки момент. И в следващия миг въздъхна облекчено. Нямаше да има изстрели. Тамплиерите нямаше да посмеят да стрелят, освен ако не искаха война с полицията.
Отдолу се чу ръмжене и нещо се закачи за краката му. Единствената му надежда беше, че кучетата не умеят да скачат много високо.