Герта искаше да попита нещо, но Джейкъб я изпревари.
— Предлагам да потърсиш друга форма на отмъщение. Помисли за стотици милиони християни. Аз съм евреин и не съм особено религиозен, но християнството е стабилизираща сила в света. Разрушиш ли го…
Герта следеше разговора толкова внимателно, че остави цигарата си да гори и пепелта падна върху протрития килим.
— Да разруши християнството? Какви ги говориш?
Джейкъб обвинително посочи с лулата.
— Точно това смята да направи. Кажи й.
— Да, кажи ми.
Ланг въздъхна.
— Джейкъб прочете дневника на тамплиера и стигна до същия извод като мен. И двамата се оказахме прави.
— Тамплиерът, който е написал дневника, е бил запознат с гностическата ерес и…
— С какво? — попита Герта. Цигарата й догоря до филтъра и тя я угаси в напукания пепелник.
— Гностиците са ранна християнска секта. Вярвали са, че Христос е простосмъртен и няма божествен произход. Следователно, след като е бил разпънат на кръста, на небето се е възнесъл духът му, а не тялото му. През триста двайсет и пета година, горе-долу по същото време, когато римският император Константин направил християнството официална религия в империята, епископите на Църквата се събрали в Никея, за да решат някои тревожни въпроси. Първо, трябвало да изберат няколко от множеството разкази за живота на Христос. Спрели се на четири — евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Вероятно една от причините да бъдат предпочетени е фактът, че и в четирите е описано възкресението, тялото на Исус и всичко останало. Тържеството на безсмъртието над смъртта станало основното християнско послание, както и сбъдването на юдейското месианско пророчество. Впоследствие гностиците и всички други, които не споделяли официалния възглед, били преследвани и ликвидирани като еретици. Тамплиерите открили, че гностиците имат право и тялото на Христос не се е възнесло на небето или някъде другаде, а брат му и съпругата му са избягали от Палестина и са взели трупа.
— Това е съдържал „съдът“, за който Пиетро е прочел в гностическите документи — обади се Джейкъб.
— Под една или друга форма. По онова време юдейският погребален обичай е изисквал тялото да бъде оставено да се разлага най-малко една година — продължи Ланг. — След това слагали костите в малък каменен саркофаг и го погребвали завинаги. Никога няма да разберем дали тялото на Христос е било донесено в Лангедок и после костите му са били преместени или е било скрито, докато са останали само костите.
— Защо не са оставили тялото му там, където е било след разпъването? — попита Герта.
Ланг сви рамене.
— Не мога да кажа със сигурност, но имам няколко предположения. Първо, всички юдейски месиански пророчества описват възкръсване на тялото. Оставянето на трупа би отрекло статута на месия на Христос и вишестоящото му положение пред учениците му. Второ, това биха направили и последователите му — да вземат тялото, ако семейството му не го сторело. Трето, Иисус е бил екзекутиран като обикновен престъпник. Гробниците са били за богатите. Било е само въпрос на време трупът да бъде изхвърлен или положен в обикновен гроб.
— И тялото или костите са били преместени в югозападна Франция? — попита Герта и взе друга цигара.
Ланг кимна.
— Тамплиерите са открили мястото. Можеш да си представиш какъв смут би предизвикала в Църквата появата на останките на Христос? На рицарите обаче им хрумнала страхотна идея — да изнудват Църквата и папата.
Герта запали, вдигна глава и го погледна.
— Да, но папата е имал огромна власт и би могъл да унищожи трупа, да го премести някъде, където да не могат да го намерят, или да елиминира тамплиерите.
Ланг се замисли.
— Отново само предполагам, но мисля, че папата не е имал чак толкова голяма власт. Трябвало е да плаща на наемници всеки път, когато се е налагало да води война. Тамплиерите са били постоянно готова армия и са укрепили района около гробницата със замъка Бланшфор. Всеки опит трупът да бъде взет би изложил тайната им на риск от разкриване. Освен това никой папа не би желал да бъде замесен в оскверняването на гроба на Христос, въпреки че не са искали да признаят за съществуването на такъв гроб.
Джейкъб и Герта млъкнаха, несъмнено търсеха пропуски в теорията на Ланг.
— Ако си прав, защо тамплиерите не са преместили саркофага на сигурно място? — попита Джейкъб.
Ланг вече си беше задавал този въпрос и смяташе, че има отговор.