Измина час. Ланг не беше в състояние да се съсредоточи и десетина пъти препрочете една и съща страница от петъчния брой на „Интернешънъл Хералд Трибюн“. Джейкъб дремеше пред прозореца, а Герта слушаше по радиото футболен мач на немски. Можеше да е и „Най-доброто от речите на Адолф“. Реакцията на публиката би била същата.
Краткият комикс не му се стори смешен. Ланг мислеше дали е възможно да се проследи съобщение по електронната поща до определена телефонна линия.
Изведнъж от компютъра се разнесе звук като гонг и на екрана се появи съобщение. По картинката с неразпечатан плик разбра, че има поща, и без да е необходимо да знае италиански.
„Определете час, място и условия.“
Това беше всичко — кратко и ясно. „Пегас“ очевидно не бяха отнесли въпроса до правния си отдел.
Ланг вече се беше посъветвал с Герта и Джейкъб как да отговори.
„Църквата «Сан Клементе», Виа ди Сан Джовани в Латерано, Рим. Триклиниумът на Митра. 15:30 ч. четвъртък. Да дойде само един човек.“
Герта беше предложила срок след четиридесет и осем часа. За това време Ланг можеше да стигне до Рим от всяка точка на земното кълбо и нямаше да се разбере откъде е изпратил имейла. Мястото беше идея на Джейкъб. „Сан Клементе“ е типична за Рим, защото отразява няколко исторически периода. Семплата фасада е от осемнадесети век, но църквата е действала още от дванадесети. Под красиво изваяния олтар и мозайките, изобразяващи удавянето на Свети Климент, има останки от християнско светилище от четвъртото столетие. Още по-надолу са руините на храма на Митра — култ от първи век към мъжката плодовитост, пренесен в Рим от Персия и станал популярен сред военните.
Ланг си спомни, че църквата се поддържа и проучва от седемнадесетото столетие от орден на ирландски доминикански монаси. Доколкото му беше известно, все още не бяха намерили уиски.
Предимствата на мястото при евентуално враждебна среща бяха няколко. Първо, малцина туристи знаеха за църквата. Второ, храмът на Митра се състоеше от тесни коридори, по които можеше да мине само един човек. И трето, църквата се намираше в подножието на стръмен хълм, откъдето Джейкъб щеше да наблюдава и да се обади на Ланг по мобилния телефон, ако усети, че му готвят клопка. А Герта със снайпера без проблеми щеше да пази единствения вход.
3.
Рим, Латерано
15:30 ч., четвъртък
Църквите в Рим се затварят в дванадесет и тридесет на обяд в делнични дни и се отварят отново след три и половина. В десет часа Джейкъб и Герта бяха отишли на втория етаж на склада на магазин за обувки на отсрещната страна на Виа ди Сан Джовани. По обичайния за италианците начин за търгуване, магазинерът прие шепа банкноти, без да задава въпроси, срещу разрешението да използват помещението. В края на краищата, омразните данъчни инспектори нямаше да разберат за тези пари.
С педантичност, нехарактерна за Рим, монах, облечен в кафяво расо, отвори вратата точно в три и половина. Затъкнал револвер в колана на гърба си, Ланг тръгна след него и мина край украсеното с богати дърворезби оградено място за хора вляво.
Монахът изчезна и той остана сам. Ланг се приближи до олтара и разгледа детайлно изобразените животни и листа на мозайките в апсидата.
На разстояние шест-седем метра една от друга на ниския таван светеха слаби крушки. Някъде долу се чуваше течаща вода — напомняне, че Рим е разположен върху стотици извори. От повечето фонтани течеше питейна вода. Квадратният тунел беше широк колкото да минат двама души и издълбан в скала, на която оскъдната светлина придаваше червеникав оттенък. От стенописите гледаха печални и мрачни лица. Повечето се бяха предали на времето, занемареността и влагата.
Таванът на храма от четвърти век беше малко по-висок. Ланг застана неподвижно и се вслуша в течащата вода. Всеки, който твърди, че тишината няма звук, не е ходил в слабо осветена древна руина и не се е ослушвал за стъпки на евентуален убиец.
До следващото ниво — на петнадесетина метра под улиците на града — водеше спирално метално стълбище. Останките от храма на Митра бяха осветени още по-слабо от горния етаж. Тясно пространство отделяше полуразрушените стени, които стигаха до кръста на Ланг. На всеки завой към ниския сводест таван се издигаха метални скелета. Ланг не беше сигурен дали са поставени от работниците, участващи в разкопките, или ги използват, за да крепят древната постройка.