Освен това нямаше начин да запази в тайна такава голяма сума. Не се изискваше кой знае какво въображение, за да си представи ордите от търговски агенти, наредени на опашка, за да го затрупат с молби да закупи акции, съмнителни ценни книжа и още по-съмнителни дарения за благотворителни цели. Представяше си и как данъчните служби ще се облизват при перспективата да му вземат голяма част от парите, за да запушват постоянно отварящите се дупки в бюджета. Благотворителната фондация щеше да увековечи паметта на Джанет и Джеф и да му позволи да харчи огромни суми, там където те биха искали, например за деца като Джеф в бедни страни.
Среброкосият се усмихна хладно.
— Вие сте истински филантроп, точно като съгражданина ви Тед Търнър.
— По-голям. Не се ожених за Джейн Фонда.
Ланг забеляза, че тамплиерът не възрази срещу цената. Това беше сигурен знак, че е трябвало да поиска повече.
— Има и още нещо…
— Винаги има — иронично подхвърли среброкосият.
— Приписахте ми вината за убийство в Атланта и за още едно в Лондон. Искам да прочета в „Таймс“ и в „Атланта Джърнъл“, че убийствата са разкрити и извършителят е арестуван.
Мъжът потърси къде да хвърли цигарата си и накрая я стъпка на каменния под.
— Това може да се окаже трудно.
— Не твърдя, че ще бъде лесно. Имате хора, готови да скачат от прозорци, затова сигурно ще намерите кой да поеме вината.
Човекът кимна в потвърждение, че ще изпълни и това искане.
— И ще знаем ли у кого е писмото?
Ланг поклати глава.
— Не съм вчерашен, приятелю. Няма да кажа къде е писмото. Животът ми е твърде скъп. Пък и знаете, че няма да разкрия публично тайната ви, защото това ще сложи край на финансирането на фондацията.
— Всички ще умрем, господин Райли. Какво ще стане тогава?
— Ако фондацията ме надживее, същото ще се случи и с тайната ви. Ще трябва да поемете риска, че ще се погрижа да не застраша ежегодното финансиране на фондацията.
Тамплиерът се вторачи в него, сякаш се опитваше да вземе някакво решение.
— За половин милиард долара на година мисля, че имам правото да чуя точно как открихте гробницата, господин Райли. Знаем по-голямата част, но останалото… Няма да ми е приятно да давам още пари, ако някой друг…
— Напълно справедливо — прекъсна го Ланг. — Знаете за дневника на тамплиера. Там е посочено, че тайната се намира в югозападна Франция. Открих я с помощта на картината. В надписа „ETINARCADIAEGOSUM“ нямаше логика. Думите бяха твърде много. Предположих, че е игрословица, анаграма, и пренаредих буквите.
Ланг извади от джоба си карта на града и започна да пише в бялото поле.
„Et in Arcadia Ego (Sum)
Arcam Dei Iesu Tango
Arcam — гроб, винителен падеж.
Dei — Бог, дателен падеж.
Iesu — Иисус, притежателен падеж.
Tango — докосвам.“
— „Докосвам гроба на Бог Иисус.“ Докато картината на Пусен съществува, и други може да се досетят какво означава надписът.
— След като разкрихте тайната ни, всички копия на картината бяха унищожени. Оригиналът е в Лувъра.
— И аз бих искал да попитам нещо. Как тамплиерите са разбрали къде е гробът?
Среброкосият извади друга цигара.
— Когато владеехме Ерусалим, един от нас намери документи на арамейски, древен иврит, подобни на ръкописите от Мъртво море — молба, в която Йосиф Ариматейски и Мария Магдалина искат разрешение от Пилат да заминат за друга част на Римската империя и да вземат трупа на Иисус, за да го погребат повторно. На пергамента беше написано одобрение на латински. Братята ни от онова време познавали посочените места и реки и намерили гроба. Това би поставило в неудобно положение Църквата, тъй като според нея тленното тяло на Христос се било възнесло на небето. Ватиканът решил да ни плаща, за да пазим тайната.
— Защо Ватиканът не е унищожил гробницата и съдържанието й? — Ланг смяташе, че е отговорил правилно на същия въпрос, зададен от Герта, но искаше да бъде сигурен.
Тамплиерът погледна горящия край на цигарата си. Бяха по-тънки и по-дълги от фабричните марки, които Ланг беше виждал, и вероятно правени по поръчка. Преди да отговори, мъжът дръпна дълбоко дима.