— И да извърши най-голямото светотатство? По-добре понтифът да изрови Свети Петър и да го хвърли в Тибър. Не стига, че тялото на нашия Спасител не се е възнесло на небето, но и гностиците са се оказали прави. Освен това папата е видял само част от документите, които намерихме. Запазихме в тайна къде точно са отишли Йосиф и Мария.
Ланг не беше водил по-странен разговор. Седеше сред руините на древен храм и спокойно обсъждаше тези неща с човека, косвено отговорен за смъртта на семейството му — първият, когото съзнателно искаше да убие. Знаеше обаче, че няма да го направи.
— Оставили сте много улики за такава важна тайна. Обяснихте за картината на Пусен, но кръстът край пътя, който се намира на една линия със статуята?
— Тома е относително скорошна добавка и представлява знак само за онзи, който знае какво търси. Може би трябва да махнем единия или и двата ориентира.
Тамплиерът смени позата и отпусна ръце на коленете си в очакване на следващия въпрос. Негодникът изпитваше удоволствие да се хвали колко са умни членовете на ордена. Ланг искаше не просто да го убие, а да вкопчи пръсти в гърлото му и да гледа как животът се изцежда от арогантното му изражение.
Трезвият разум му подсказа, че е по-добре да научи каквото може.
— Организацията ви трябва да е доста голяма, след като проследихте картината от Лондон до Париж и Атланта.
По-възрастният мъж изпусна цигарен дим, обагрен в червено от светлината, създавайки илюзията, че издишва кръв. Стивън Кинг би харесал това.
— Не е голяма, но е изключително ефективна. Едва ли седем века ще опазиш в тайна международна организация, ако не е ефективна.
Тези хора съвсем не бяха изпълнени със смирение и скромност, както Пиетро правилно беше отбелязал преди седем столетия.
— Като мафията — подхвърли Ланг.
Устните на тамплиера се изкривиха надолу от презрение. Той се намръщи пренебрежително на сравнението, без да разбере иронията на Ланг.
— Моля ви, господин Райли! Мафията не е тайна организация, поне от четиридесет години. И повечето й членове са в затвора или скоро ще бъдат там. Не, господин Райли, ние сме много по-компетентни. Имаме братя във всички западни страни, влиятелни членове на своите общества. Двама държавни глави и видни политици. Преподаватели, търговци, бизнесмени, учени, изтъкнати специалисти във всички области. Достатъчно сме богати, за да купим половината държави в света, „Дженерал Мотърс“ и каквито други големи корпорации назовете. И политици. В Западния свят няма външна политика, която да не дирижираме. Предизвикваме конфликти, включително войни, когато това е изгодно за нас, и мир, когато не е.
Каква утешителна новина!
Човекът беше луд и страдаше от мания за величие, подсилена от стероиди. Или по-лошо — може би не беше луд. Но ако дори половината от твърденията му бяха верни, маниаците по световните конспирации всъщност се оказваха оптимисти.
Ланг беше забравил колко му е студено. Изправи се и се протегна, разкършвайки ставите, които бяха започнали да го болят от хлада и влагата.
— Веднага щом прочета статиите във вестниците, ще ви изпратя по електронната поща указания къде да изпратите парите. И ако имате хора в пресата и смятате да съчините някаква фалшива история, не го правете. Ако ме арестуват, тамплиерите ще станат сензацията на века, а може би и на хилядолетието.
Среброкосият също стана и угаси цигарата си, като я настъпи с подметката на скъпите си италиански обувки.
— Да ви изпратя ли документите?
— Ще предположа, че сделката ни е отменена, ако не ги получа до един месец.
Тамплиерът поклати глава и изцъка с език.
— Не си губите времето и не се церемоните, както се изразявате вие, американците.
— Казваме още „каквото повикало, такова се обадило“. И вие не се церемонихте много със сестра ми и племенника ми.
— Всъщност е елементарно, господин Райли. Въпрос на оцеляване. Няма нищо лично. — Той се усмихна любезно, сякаш оправдаваше дребно закононарушение.
Копелето говореше сериозно. Неподправената първична омраза разпръсна влагата с горещината си. Ланг отново потисна желанието си да го сграбчи за гърлото. Спря го единствено мисълта, че ако го убие, ще си остане беглец и Орденът на тамплиерите ще продължи да съществува.
— Беше ми приятно — каза Ланг и тръгна към изхода.
— Да, разговорът достави удоволствие и на мен — отвърна тамплиерът.